Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „М.П.К.-Транс“ ЕООД, гр. С., срещу решение № 7269/01.12.2017 г. по адм. д. №2222/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22221016000829-091-001/20.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 167/07.02.2017 г. на директора на Дирекция „О"ЕАД на основание чл. 68 и чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9 и чл. 71, т. 1 ЗДДС, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решението на ДД"ОДОП"-София в частта за оставяне без разглеждане на част от жалбатапротив РА, поради липса на правен интерес - неустановени задължения по ЗДДС и некоригиран резултат за ревизирани данъчни периоди м. 12.2013, м. 01.2014 г., м. 03.2014 г. и от м. 05.2014 г. до м. 03.2015 г., както и в частта, с която съобразно изхода на спора е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „ОДОП“-София в размер на 8 128 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде признато претендираното право на данъчен кредит.

Ответникът - директорът на Дирекция "О"ЕАД, и за неопровергаване на основанията по чл. 71, т. 1 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на установените в ревизията факти, неопровергани с надлежни доказателства в хода на съдебното производство и е извел изводи за законосъобразен отказ от страна на органите по приходите на данъчен кредит по процесните фактури. Решението е правилно.

Отказът на данъчен кредит е на база установени в хода на ревизията данни за ненамиране на ревизираното лице на данъчния адрес, ненамиране и на доставчиците на адресите им. Направена е съпоставка с предмета на регистрираната дейност на ревизираното дружество - "товарен автомобилен транспорт", както и данните за тях от информационната система на НАП, свързани с материална, техническа и кадрова обезпеченост - липса на собствени недвижими имоти, липса на транспортни средства и машини, липса на доказателства и за наети такива, данни за заети лица по трудови правоотношения за период м. 06-м. 12.2015 г. - "чистач хигиенист", "работник химическо чистене ръчно", "ръководител отдел продажби", липса на представена счетоводна документация, както и на придружаващи фактурите документи, свързани с предмета на доставките. Невнесени са осигурителни вноски за наетите лица по трудови договори, лицето управител на дружеството за голяма част от периода е било осигурявано от други дружества, където е имал трудови правоотношения на длъжност "сервитьор" и "готвач".

Основният доставчик на ревизираното дружество е „ММ и А“ ЕООД, като предмет по фактурите са вписани "материали", "по протокол", "по договор". Липсват придружаващи фактурите документи - опис на материали, протоколи, договори, за да се индивидуализират доставките.

Поради неустановена реалност на доставките е прието с РА, че не са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, както и чл. 71, т. 1 ЗДДС за упражняване на правото на ДК, който е отказан с процесния РА.Оният доставчик е „ММ и А“ ЕООД, във връзка с издадени от същия данъчни фактури, по които ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит в общ размер 418 691, 70 лв. през данъчни периоди м. 04, 05, 06, 07, 08, 09, 11, 12.2015 г. Доставчикът не е открит на данъчния адрес. Не са представени изисканите придруживащи документи, относими към предмета на сделките - "материали", "по протокол", "по договор". Липсват придружаващи фактурите документи - опис на материали, протоколи, договори, за да се индивидуализират доставките. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС въвежда изискване, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В случая в процесните фактури е вписано:“материали“, „по протокол“, "по договор", без да е конкретизиран нито видът на стоката/услугата, нито е представен протокол или договор, към който фактурата препраща. Това препятства индивидуализирането на фактурираната доставка и способът й за изпълнение. След като доставката не е конкретизирана, то не би могло да се презумира, че е настъпило данъчното събитие. По аргумент от чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС посочването на вида на стоката/услугата е част от задължителните реквизити на фактурата, а при липсата на такъв издаденият документ не би могъл да се квалифицира като данъчен по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС. Неспазването на посочените изисквания са основания и за непризнаване правото на данъчен кредит по останалите фактури за процесните данъчни периоди, издадени от ЕТ"К"ЕАД.

След като не са налице кумулативните условия за упражняване на правото на данъчен кредит, съобразно посочените разпоредби от ЗДДС - чл. 68, чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9, чл. 71, т. 1, вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, то правилно първоинстанционният съд е приел, че с РА законосъобразно е постановен отказ и е отхвърлил жалбата на дружеството.

Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 8128 лв., определено на основание чл. 161 ДОПК и чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба в частта, с характер на частна жалба, подадена от „М.П.К.-Транс“ ЕООД, гр. С., против решение № 7269/01.12.2017 г. по адм. д. №2222/2017 г. на Административен съд София-град, в частта с характер на определение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт на горестоящ административен орган - Решение №167/07.02.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. при ЦУ на НАП за частично прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу ревизионен акт№Р-22221016000829-091-001/20.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1890/2018 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в тази част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7269/01.12.2017 г. по адм. д. №2222/2017 г. на Административен съд София-град, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „М.П.К.-Транс“ ЕООД, гр. С., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8128/осем хиляди сто двадесет и осем/лева. Решението в тази част е окончателно.