Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. К“АД, със седалище и адрес на управление: ул. „Миесниеку” № 2, гр. Р., Латвия, с управител Г. Гриезе, в ликвидация, против решение №244/16.02.2018 г. по адм. д. №2139/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-02000216001981-091-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 174/26.07.2017г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас при ЦУ на НАП за установено задължение по чл. 177 ЗДДС в размер на 189 597, 51 лева и лихва за просрочие от 46 285, 09 лева за д. п. м. 11.2014 г. по фактури, издадени от „Е. Р“ООД и присъдени на Дирекция „ОДОП“-Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 888 лева. В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост на решението и като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице установените в чл. 177, ал. 2 от ЗДДС материалноправни предпоставки, тъй като задължението за ДДС по сделката с недвижимите имоти е внесено по сметка на ТД на НАП с преводни нареждания от сметката на „Е. Р“ООД и неоснователни са мотивите, че след като не е конкретизирано основанието за извършеното плащане, със сумите са погасени предходни задължения при условията на чл. 169, ал. 5 ДОПК. Оспорва се, че е налице изискуемото от нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС знание у получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен с факта, че представляващ по пълномощие на „Т. К“АД и на „Е. Р“ ООД е едно и също лице. Твърди се, че жалбоподателят е придобил...