Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 8789/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б. Ч. ЕООД срещу решение №893/18.06.2021 г., постановено по адм. д. 120/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено оспореното от него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания, базирани на площ за кампания 2017 и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред административния съд е било уведомително писмо изх.№02-2600/6378 от 29.12.2020г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директните плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., с което по заявление УРН 534325 на „Б. Ч. ЕООД е оторизирана сума в размер на 0 лв, тъй като заявлението се счита за подадено извън сроковете предвидени в чл.4, ал.1 и чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директните плащания. АС - Бургас е приел за установено, че оспореното уведомително е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5, заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, а когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден. Извън така посоченият в чл. 4, ал. 1 срок, в Преходните разпоредби (ПР) на Наредба № 5, за отделните календарни години са предвидени крайни срокове за подаване на заявленията, различни от посочения в чл. 4, ал. 1. Така, съгласно § 1ж, т. 1 от ПР на Наредба № 5 през 2017 година срокът за подаване на заявления по чл. 4, ал. 1 е до 29 май. Начинът и формата за подаване на заявлението, както и данните, които се попълват в него изчерпателно са разяснени в разпоредбите на Наредба № 5, като в чл. 10, ал. 2, изр. 4 изрично е указан момента, в който се счита, че дадено заявление е подадено, а именно - датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявление за подпомагане по директни плащания в ДФЗ - РА. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 5 предвижда възможност за кандидатите да подадат заявление извън срока по чл. 4, ал. 1, което обаче е обвързано с налагане на съответната санкция. Освен посочената в ал. 1 санкция, нормата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 указва конкретен период за подаване на заявлението след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, а именно - заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1. Когато закъснението на кандидата възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставя подпомагане.

Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства правилно АС-Бургас е приел за установено, че С. Халил в качеството си на управител на „Б. Ч. ЕООД на 23.06.2017 г., в последния ден на нормативно предвидения за това срок е направил опит да подаде заявление за подпомагане по схеми и мерки за директните плащания за кампания 2017 г., като до края на същият работен ден заявлението не е завършено и същото не е получило УИН, което свидетелства, че бенефициера не е удостоверил с подписа си данните въведени в ИСАК до 23.59 ч. на 23.06.2017 г. Заявлението е разпечатано и подписано на 27.06.2017г., което е извън регламентираните срокове съгласно чл.4, ал.1 и чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №5/27.02.2009 г. Съгласно чл.10, ал. 2 от Наредбата „Датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявлението за подпомагане по директни плащания в ДФЗ- РА“. В настоящия случай, касатора е започнал с въвеждане на данни на 23.06.2017 г. относно заявлението му за подпомагане за кампания 2017, което не се оспорва от страните, но до края на работния ден не е приключено с въвеждането на всички данни в системата и заявлението не е получило УИН. Заявлението е разпечатано и подписано на 27.06.2017 г. и се счита за подадено на тази дата, за което свидетелстват приложените на л.25 от първоинстанционното дело доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че заявлението е подадено със закъснение и възлиза на повече от 25 календарни дни, поради което същото се счита за недопустимо и на бенефициера не следва да се предостави подпомагане.

В касационната жалба са наведени доводи, че административния орган се е забавил при произнасяне с краен административен акт съгласно влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №8071/2019 г. по описа на ВАС с което е оставено в сила решение №891/14.05.2019 г. по адм. дело №1356/2018 г. по описа на АС - Бургас, поради което е в нарушение на разпоредбите по чл.304 АПК. Следва да се отбележи, че искането е неотносимо към настоящия съдебен спор, тъй като средствата за защита срещу това неизпълнение е чрез иницииране на административнонаказателно производство за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда съгласно чл.304 и следващи от АПК.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че с оспореното уведомително писмо е извършено прихващане от административния орган. Съгласно данните от таблица 2 от уведомително писмо изх. №02-2600/6378 от 29.12.2020 г. е видно, че в колона „Прихваната сума“ е записано 0. Прихващане не е извършвано, а са налице данни за намаления в пълен размер на заявените суми, поради подадено извън установения срок заявление за подпомагане, което обстоятелство е посочено в разяснителната част на колона „Намаления“ към таблица 1.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон.

Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №893/18.06.2021 г., постановено по адм. дело №120/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Б. Ч. ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], ет.[номер], офис [номер], представлявано от управителя С. Халил да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136 сумата от 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров