Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 7646 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 12654/2016 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на „Коматина“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Д., община Р., област П., срещу Ревизионен акт № Р-22001416000449-091-001/10.09.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2072/25.11.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София, с който за дружеството са установените задължения по ЗДДС в размер на 73 837, 35 лв., ведно с начислените лихви за забава, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Е. Т. К” ЕООД, „Симеони 2008“ ЕООД, „Б. И“ ЕООД, „Ф. К“ ЕООД, „Мевикар“ ЕООД, „М. Ш“ ЕООД, „С. Г 2000“ ЕООД и „Сити Ес Строй“ ЕООД и задължения по ЗКПО, в резултат на преобразуван финансов резултат за 2014 г. с разходи за услуги в общ размер от 108 612, 37 лв. по фактури, издадени от „Симеони 2008“ ЕООД, „Б. И“ ЕООД и „Еко-Т. К” ЕООД.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Коматина“ ЕООД, представлявано от адв.. Р и адв.. Й, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за наличие на безспорни доказателства, обективиращи стопанските операции, респективно реалността на доставките. Позовава се на изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София, чрез своя процесуален представител в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, с която са установени задължения по ЗДДС в размер на 73 837, 35 лв. ведно с начислените лихви за забава, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Еко-Т. К” ЕООД, „Симеони 2008“ ЕООД, „Б. И“ ЕООД, „Ф. К“ ЕООД, „Мевикар“ ЕООД, „М. Ш“ ЕООД, „С. Г 2000“ ЕООД и „Сити Ес Строй“ ЕООД, с предмет стоки - силикон, врати, каси, пяна, брави, ламинат, первази, паркет, дървени стъпала, полиуретанова пяна, допълнителни плотове, лайсни, решетки, брави, клипси, автомати за врати, подложка и др. и услуги - монтаж на врати, ремонтни дейности, транспорт, смяна на водопровод, полагане на тротоарна настилка, полагане на паркет, полагане на гранитогрес, изкърпване на минерална мазилка, монтаж и демонтаж на скеле, монтаж лайсни, монтаж первази, монтаж на ламперия, стъпала, лайсни, автомати, монтаж, дръжки, шпакловка на стени, боядисване, грудниране и др. Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги, именно от доставчиците, сочени като такива в процесните фактури.

Предвид констатираната липса на доставка на услуги документирани с фактури, издадени от доставчиците „Б. И“ ЕООД, „Еко - Т. К“ ЕООД и „Симеони 2008“ ЕООД, е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 108 612, 37 лв. за финансовата 2014 г., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗДДС и чл. 16, ал. 2 ЗКПО.

За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е приел за недоказан транслативния ефект на сделките, предвид липсата на годни доказателства оборващи констатацията на органа по приходите. Не са налице договори, заявки, доказателства за начина на пренасяне и получаване на фактурираните стоки и такива за реалното осъществяване на сочените като осъществени услуги.

При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството и в частта относно направената корекция на финансовия резултат за 2014 г. във връзка с разходите по фактурите, издадени от „Б. И“ ЕООД, „Еко - Т. К“ ЕООД и „Симеони 2008“ ЕООД. Решението е правилно.

Неоснователни са направените възражения в жалбата относно неизяснена компетентност на лицето, подписало решение № 2072/25.11.2016 г. за директора на Дирекция ОДОП – София, тъй като това обстоятелство не е релевантно относно законосъобразността на процесния РА, който е административният акт върху който се упражнява съдебния контрол за законосъобразност в производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Установено е, че през ревизирания период основната дейност на „Коматина“ ЕООД е търговия и доставка на врати, ламиниран паркет, обков за врати, декинг, ламперии, монтаж и търговия с тях. Твърди се, че за осъществяване на сочените дейности ревизираният субект е използвал стоките и услугите, фактурирани от процесните дружества доставчици.

По повод издадените фактури не са ангажирани достатъчно доказателства и съпътстващи документи. Във връзка с фактурираните доставки от „Еко-Т. К“ ЕООД „Симеони 2008“ ЕООД, „С. Г 2000“ ЕООД и „Сити Ес Строй“ ЕООД, освен фактурите са ангажирани и приемо-предавателни протоколи, подписани от управителя на дружеството. За част от доставките са представени и договори. Горните доказателства обективират единствено облигационните отношения между контрагентите по тях, но не и установяване на реалното изпълнение, предаване и осъществяване на договореното от преките доставчици към получателя ревизирано лице.

Органите по приходите и съдът са констатирали, че по данни от Търговския регистър е налице несъответствие между подписите положени във фактурите и образеца на подпис на управителя на всяко едно от процесните дружества. Ангажираните доказателства за наемане на имоти, помещения и обекти от доставчиците, не могат да бъдат взети предвид, поради факта, че нито един от сочените като наети имоти не е собствен или нает от сочените като наемодатели лица. Във връзка с доказване на кадровата обезпеченост от някои от доставчиците са представени граждански договори с едни и същи лица.

Налице е още едно сходство, този път между управителите на две от дружествата доставчици, а именно „Сити Ес Строй“ ЕООД и „С. Г 2000“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е Г. Джамбазки. Съвпадение е констатирано и при посочването лицето И.Х, като изпълнител по граждански договор сключен с „Еко - Т. К“ ЕООД, и соченето на Христосков като наемодател по договор за наем с „Мевикар“ ЕООД.

Тези несъответствия и съвпадения в лицата (управители, наемодатели или изпълнители по граждански договор) разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства. Същите водят на извода за съставяне на документи и договаряне за целите на ревизионното производство.

Действително поведението на преките доставчици и техните контрагенти не е от значение при установяване реалността по пряката доставка, но същите съобразени в тяхната съвкупност и при липсата на надлежни документи, обективиращи реалността на процесните доставки, обосновават констатацията за липса на реално осъществени доставки, във връзка с което се претендира право на приспадане данъчен кредит.

Касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се сключват договори само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. В случая от представените писмени доказателства и от изслушаната и приета ССЕ с оглед убеждаващото въздействие не са от такова естество, че да формират безпротиворечив извод относно реалност на получените от жалбоподателя доставки на стоки и услуги. Важно е да се посочи, че наистина обстоятелствата относно наличие на понятията в данъчен аспект „техническа и кадрова обезпеченост“, жалбоподателят действително няма задължение да проверява, но това не го освобождава с оглед доказателствената тежест, която носи в процеса, да докаже правопораждащите юридически факти, въз основа на които ще бъде реализирано неговото право на приспадане на данъчен кредит.

Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. Същото може да се види и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС, в която съгласно чл. 14, §1 доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС в случая е доставка на стока и услуга.

Обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и услуги и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът.

В процесния случай няма противоречие с практиката на СЕС, именно защото не е доказана реалността на доставките, предвид което възраженията на касатора в тази посока са неоснователни. Постановени са решения на СЕС в смисъл, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973).

Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява реалното предаване на стоките именно от процесния доставчик на ревизираното лице. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорната доставка. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице (което всъщност е установено от ССчЕ и е посочено и кредитирано от първоинстанционния съд) не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока или услуга, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по издадените от „Еко-Т. К” ЕООД, „Симеони 2008“ ЕООД, „Б. И“ ЕООД, „Ф. К“ ЕООД, „Мевикар“ ЕООД, „М. Ш“ ЕООД, „С. Г 2000“ ЕООД и „Сити Ес Строй“ ЕООД фактури.

С оглед на потвърдените констатации в частта по ЗДДС, правилно на основание чл. 26, вр. чл. 10 ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи по фактурите, издадени от „Б. И“ ЕООД, „Еко - Т. К“ ЕООД и „Симеони 2008“ ЕООД и е коригиран финансовият резултат със сумата от 108 612, 37 лв.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д“ОДОП“ София разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 3 066 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7646 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 12654/2016 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Коматина" ЕООД, ЕИК 201667595, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 3 066 /три хиляди шестдесет и шест/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.