Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) и с чл. 23, ал. 3 и 4 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредба № 3 от 27.06.2005 г.).

Образувано е по жалба на Д.Х от [населено място] срещу заповед № ЛС-04-1260 от 25.07.2016 г. на министъра на правосъдието, с която е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), утвърден със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г. Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на процесния акт, относими към основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът - министър на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Димов, оспорва основателността на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, като в полза на Министерството да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 7.12.2018 г. жалбоподателят е пожелал производството по делото да се спре и да бъде отправено до Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на нормата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), като отнемаща правото на синдика да упражнява дейността безсрочно. Позовава се на чл. 4 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията, чл. 49, ал. 5 и чл. 342, ал. 2, б. ”в” НК, чл. 655, ал. 2, т. 9 ТЗ. Твърди, че с обжалваната от него заповед, издадена по посоченото основание, е лишен да упражнява определена професия или дейност, респ. заемане на длъжността завинаги.

Така направените искания за спиране на производството по делото и за сезиране на Конституционния съд, съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 Конституцията предвижда, че когато установи несъответствие между закона и Конституцията, Върховният административен съд спира производството по делото и внася въпроса в Конституционния съд.

В случая изискващото се от конституционната норма несъответствие не е налице.

Разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) регламентира правото на министъра на правосъдието да изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в "Държавен вестник". Изключването по цитирания ред може да бъде квалифицирано като санкция за неправомерни действия на синдика в конкретно/конкретни производства по несъстоятелност. След като нормата има санкционен характер, тя не може да се тълкува и прилага разширително. В нея не се съдържа текст, че тази санкция е „завинаги”, както твърди жалбоподателят, нито такъв извод се налага при съвместното й тълкуване с други разпоредби на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). Жалбоподателят сам се позовава на текста на чл. 655, ал. 2 ТЗ, в действащата му редакция, регламентираща условията, на които трябва да отговаря синдика. Тя не съдържа ограничение преди това лицето да не е изключвано от списъка по ал. 2, т. 7 по реда на чл. 655, ал. 3 ТЗ. Изключенията са въведени с нормата на чл. 655, ал. 2, т. 8 ТЗ - лицето да не е освобождавано като синдик на основание чл. 657, ал. 2 от този закон или по чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 от ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), които не са относими в случая. Те уреждат хипотези, при които съдът е освободил синдика, респ. Фонда за гарантиране на влоговете в банките е освободил синдика.

Според чл. 58, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да спазват и изпълняват законите. В случая за нарушения на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) на жалбоподателя е наложено административно по своя характер наказание, регламентирано в специалния закон, което няма нищо общо с цитираните от Христов текстове на НК, нито с нарушаването на права по чл. 4 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията.

Придобиването на качеството „синдик” е последица от осъществяването на сложен фактически състав, който включва заповедта на министъра на правосъдието за включване в списъка на синдиците, с която се дава право за упражняване на публични функции и акта на съда по несъстоятелността за назначаване по конкретно/конкретни производства. Синдикът е орган на производството по несъстоятелност, което означава, че това не е свободно избираема професия или място на работа, по смисъла чл. 48, ал. 3 от Конституцията, а професионално качество на юрист или икономист, който отговаря на изискванията на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и на Наредба № 3 от 27.06.2005 г. Освен това, Христов по професия е адвокат и процесната заповед не го лишава да упражнява адвокатска професия. В заповедта не е включено разпореждане за предварително изпълнение и тя влиза в сила след приключване на съдебното оспорване.

Оплакванията на жалбоподателя от конкретен административен акт подлежат на разглеждане от Върховния административен съд, с оглед разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, а не от Конституционния съд на Р.Б.И правомощията на последния е разрешаването на определен административноправен спор.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че исканията на Д.Х за спиране на производството по делото и за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не са налице условията на чл. 150, ал. 2 Конституцията във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД). По тези съображения се пристъпва към разглеждане на спора по същество.

Тричленният състав на Върховния административен съд като обсъди събраните по делото доказателства, които се съдържат по административната преписка, както и представените от жалбоподателя, разгледани в тяхната съвкупност и след съобразяване на доводите на страните, приема следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В заповедта е посочено, че в изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-56 от 22.05.2015 г. на министъра на правосъдието е била извършена тематична проверка на дейността на синдиците като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ. Със заповед № ИЗСВ-01-150/10.07.2015 г. на министъра на правосъдието проверката е била допълнена като цялостна за дейността на синдиците по четиринадесет дела по описа на Окръжен съд - Разград по тринадесет, от които (т. д. № 24/2012 г.; т. д. № 37/2012 г.; т. д. № 45/2012 г.; т. д. № 64/2012 г.; т. д. № 108/2012 г.; т. д. № 113/2012 г.; т. д. № 114/2012 г.; т. д. № 115/2012 г.; т. д. № 116/2012 г.; т. д. № 11/2013 г.; т. д. № 29/2013 г.; т. д. № 44/2013 г.; т. д. № 65/2013 г.) синдик е бил жалбоподателят Христов. За резултатите от проверката е бил изготвен доклад рег. № 92-11-16/15 от 23.09.2015 г. Разпоредено е докладът да се връчи на председателя на Окръжен съд - Разград и на синдика, като на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е поискан писмен отговор по констатираните нарушения, във връзка с които е дадена възможност да бъдат ангажирани доказателства в 14-дневен срок.

Христов е получил препис от доклада на 17.12.2015 г. и е депозирал писмен отговор с рег. № 92-11-16 от 05.01.2016 г., към който е приложил и писмени доказателства. Във връзка с тях е била изготвена докладна записка рег. индекс № 92-11-16/15 от 09.02.2016 г. на Инспектората на министъра на правосъдието, в която е взето отношение по възраженията и доказателствата. След като се е запознал с последната, с отговора от 5.01.2016 г. и приложенията към него, както и с доклад рег. № 92-11-16/15 от 23.09.2015 г., на които се е позовал в процесната заповед и представляват неразделна част от мотивите, при условията на оперативна самостоятелност, министърът на правосъдието е издал процесната заповед № ЛС-04-1260 от 25.07.2016 г.

Съгласно чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) министърът на правосъдието изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици онези, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Това е разпоредбата, която сочи, както компетентния по закон орган, така и неговото правомощие. Липсва съмнение или неяснота относно издателя на заповедта. Христов не е оспорил мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по процесната преписка по реда и в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, а и текста на чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) не предвижда преклудиране на правото на министъра на правосъдието за издаде административен акт. Правомощието може да бъде упражнено служебно и не е ограничено с давностен или преклузивен срок.

Заповедта е постановена в писмена форма и отговаря на всички изисквания за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които се приема, че синдикът е допуснал процесните нарушения. При издаването на заповедта липсват съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са общите правила по АПК за производството по издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/2005 г. - на Христов е връчен препис от доклад рег. № 92-11-16/15 от 23.09.2015 г., дадена му е възможност да изрази становище и да представи доказателства. Спазено е изискването по чл. 35 АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на заповедта и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства. Правото на защита е упражнено в дължимия обем. По изложените съображения се приема, че оплакванията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.

В тринадесет пункта в раздел ІІІ от заповед № ЛС-04-1260 от 25.07.2016 г. на министъра на правосъдието са посочени множество нарушения и пропуски в дейността на синдика по тринадесет производства по несъстоятелност по дела на Окръжен съд - Разград.

По т. 1.1, т. 1.2, т. 2.1, т. 2.2, т. 3.1, т. 5.1, т. 6.1 и т. 7.1, раздел ІІІ от административния акт, е прието, че жалбоподателят е извършил нарушения, изразяващи се в липса на актове за встъпване в длъжност на временен/постоянен синдик, съгласно чл. 656, ал. 4 ТЗ и на декларации по чл. 656, ал. 2 ТЗ.

Първите две констатации се отнасят до т. д. № 24/2012 г. по описа на Окръжен съд - Разград. В папка № 1 жалбоподателят е представил писмени доказателства, от които се установява, че той е дал съгласие за назначаването му като временен и като постоянен синдик, както и обща декларация по чл. 655, ал. 2 и чл. 656, ал. 2 ТЗ от 20.12.2012 г., относима към назначаването му за временен синдик. Правилни са изводите на административния орган, че актове за встъпване в длъжност като временен и като постоянен синдик, както декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ за постоянен синдик, липсват.

По т. д. № 37/2012 г. по описа на Окръжен съд - Разград, в папка № 1 не са представени актове за встъпване като временен и постоянен синдик, както и декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ за постоянен синдик, поради което не се доказва нещо различно от соченото в заповедта.

По т. д. № 45/2012 г. по описа на Окръжен съд - Разград жалбоподателят е представил акт за встъпване от 24.08.2012 г., който се отнася до встъпването му като временен синдик, поради което констатираното в заповедта нарушение, а именно че липсва акт за встъпване като постоянен синдик, е установено.

По т. д. № 108/2012 г. по описа на Окръжен съд - Разград не е представен акт за встъпване като постоянен синдик. Има такъв акт от 11.12.2012 г. за встъпване като временен синдик.

Казаното се отнася и до т. д. № 113/2012 г., и до т. д. № 114/2012 г., и двете по описа на Окръжен съд - Разград.

По т. д. № 29/2013 г. по описа на Окръжен съд - Разград, в акта за встъпване в длъжност като постоянен синдик са посочени две различни дати. Дори да се приеме, че жалбоподателят е допуснал очевидна фактическа грешка, то той е следвало да я отстрани своевременно, което не е сторил.

Съгласно чл. 656, ал. 4 ТЗ синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Ако това задължение не е изпълнено, съдът по несъстоятелността в 7-дневен срок заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите. Ако такива няма, замяната се извършва с друго лице от съответния списък и се свиква ново събрание на кредиторите.

Разпоредбата на чл. 656, ал. 4 ТЗ установява специален ред за встъпване на синдика в длъжност. В определението за назначаване на синдика съдът посочва и датата, на която същият е длъжен да встъпи.

Правилото на чл. 656, ал. 4 ТЗ осигурява оптимално бързото поемане на функциите от синдика, като това става по еднакъв и ясен за всички ред. Подобна яснота е необходима, предвид обстоятелството, че решението за откриването на производството по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и че законът установява кратки срокове, в които синдикът трябва да изпълни някои от правомощията си. Назначаването на синдика от съда е една от предпоставките за осъществяване на дейността му. Не случайно в чл. 656, ал. 3 ТЗ е предвидено, че при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал. 2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността, т. е. независимо, че вече е назначен.

В решение № 2823 от 06.03.2018 г., по адм. д. № 10917/2017 г. по описа на петчленен състав на ВАС е прието, че съгласно чл. 656, ал. 4 ТЗ, синдикът е длъжен да встъпи в длъжността на датата, определена от съда. Встъпването в длъжността се удостоверява с нарочен акт. Фактът на встъпване и датата на встъпването са изключително важни елементи на изпълнението на функциите на синдика. Необходимостта от възможно най-бързо поемане на функциите на синдика и необходимостта от безспорна яснота относно датата на настъпване на това обстоятелство е обусловила необходимостта от подписването на нарочен акт за встъпване.

Предвид цитираната изрична нормативна уредба и съдебна практика, изразената от жалбоподателя теза, че след като са представени декларация и съгласие, а съдът не е поискал изричен акт за встъпване, следва да се счита, че синдикът е встъпил в длъжност, не се споделя.

Обстоятелството, че по определени дела Христов първоначално е бил временен синдик, а впоследствие постоянен, не означава, че не е следвало да встъпи като постоянен синдик по реда на чл. 656, ал. 4 ТЗ. Това е така, тъй като за временния синдик са специфични редът за назначаване, периодът през който действа и част от правомощията.

Текстът на чл. 659, ал. 2 ТЗ изисква синдикът да представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност. Такива ежемесечни отчети Христов не е представил и пред настоящата инстанция, поради което не се установява, че не е извършил нарушенията по т. 1.7, т. 2.5, т. 3.2, т. 4.1, т. 5.7, т. 6.3, т. 7.3, т. 9.1, т. 10.1, т. 11.4, т. 12.1 и т. 13.1, раздел ІІІ от заповедта.

Представяните пред съда по несъстоятелността отчети след извършени конкретни продажби не удовлетворяват това самостоятелно законово изискване, тъй като те целят информирането на съда по несъстоятелността за извършената публична продан и издаване на постановление за възлагане. В случая става дума за месечната отчетност, която е вменена като задължение на синдика.

Съдържащите се в папка № 6 дневници, които са частни документи, също не изключват посоченото задължение.

Представянето на ежемесечни отчети е императивно законово задължение на синдика, представляващо гаранция за изпълнението на задължението за отчетност. Последното е проявление на принципа на публичност в производството по несъстоятелност и на действията на синдика.

Това е така, тъй като съществена част от дейността в производството по несъстоятелност се осъществява от синдика и при липса на отчетност, прозрачността се оказва нарушена. С месечните си отчети синдикът не само информира участниците в производството за извършените от него действия, но и за това на какъв етап се намира самото производство. Въз основа на отчетите на синдика може да се установи наличното в масата на несъстоятелността имущество, състоянието му и др. и въз основа на това да се направят преценки за преминаване към следваща фаза на процеса. Неизпълнението на цитираното задължение води до липса на възможност за упражняване на контрол върху действията на синдика.

Неизпълнението на задължението за отчетност се възприема в съдебната практика като основание за изключване от списъка на синдиците, независимо от това дали са настъпили конкретни вреди от нарушението - в този смисъл са решение по адм. д. № 9996/2006 г. на ВАС, V отделение, оставено в сила с решение по адм. д. № 7451/2007 г. на петчленен състав на ВАС.

По т. 1.3, т. 6.5, т. 7.5, т. 8.3, т. 9.3, т. 10.2, т. 10.4 и т. 11.2, раздел ІІІ от заповедта, административният орган е приел, че Христов не е предоставил в законоустановения 7-дневен срок списъци с приети, неприети и служебно приети вземания, както и че съществува неяснота относно спазване на този срок, с оглед оформлението на списъците.

Съгласно чл. 686, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването, както и списък на вземанията по чл. 687. Срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е точно фиксиран, а именно кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Следователно цитираните срокове са законово регламентирани и съставяне от страна на синдика на списък на приетите предявени вземания и неприети такива след 7-дневния срок е нарушение на чл. 686, ал. 1 ТЗ. Жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатациите.

Що се касае до възраженията на Христов относно допълнително предявени вземания, които според него са препятствали обявяване на списъците, то приложима е нормата на чл. 688, ал. 1 ТЗ, съгласно която вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват. След като вземанията се отразяват в списъците по реда на постъпването им и с датата на предявяването им, съгласно чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, то няма пречка списъците да бъдат изготвени в срока по чл. 686, ал. 1 ТЗ в своя вид, съобразно предявените до момента вземания, а за предявени след срока по чл. 685, ал. 1, да се изготвят допълнителни списъци. Ето защо възраженията за обективни пречки за спазване на цитирания 7-дневен срок, не се споделят.

По т. 1.4, т. 2.4, т. 5.3, т. 6.4, т. 7.4, т. 8.2, т. 9.4, т. 10.3 и т. 11.5, раздел ІІІ от заповедта е прието, че Христов не е изпълнил задълженията си по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност по посочени в административния акт търговски дела, респ. няма информация за това. Прегледът на представените от жалбоподателя писмени доказателства води до извод, че липсват такива, които да оборят изводите на административния орган.

Издирването на некоректни търговци, изпаднали в несъстоятелност, не е дейност на синдика.

Освен това административният орган е съобразил въз основа на данните по конкретните дела липсата на обективни причини.

Фактът, че синдикът не е спазил срока за съставяне и оповестяване на списъците на приетите и неприетите вземания, и финансовите отчети, е основание за квалифицирането на бездействието му като нарушение. Без значение е колко продължително е забавянето, нито обстоятелството, че забавата не преклудира правата на кредиторите. Това е така, защото законът не установява „тежест на нарушението” като елемент от фактическия състав, пораждащ правомощието на министъра на правосъдието да наложи санкцията по чл. 655, ал. 3 ТЗ. Приема се, че предявяването на вземанията и преценката им от страна на синдика и впоследствие от съда по несъстоятелността, представлява съществен етап от производството по несъстоятелност и е изходна база за извършването на всички останали действия в това производство - независимо дали те ще са свързани с провеждане на оздравителна фаза или осребряване на имуществото. В тази връзка са мотивите към решение № 8374/2004 г. по адм. д. № 6849/2004 г. на ВАС, ІV отд.

Нарушението чл. 688, ал. 1 ТЗ показва отсъствие на изискваната от закона дължима грижа на добър търговец при упражняване на правомощията на синдика.

Относно неизпълнението на задълженията за представяне на застраховка по всяко конкретно производство, с което са нарушени разпоредбите на чл. 663а, ал. 1 ТЗ и чл. 22, ал. 1 във връзка с ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. се съобразява, че Христов е представил на лист 58 от приложение папка № 3 застрахователна полица № 212413171000004 от 1.10.2013 г. От последната е видно, че той е имал застраховка за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2014 г. Но специалните договорености на застрахователната полица сочат, че същата е ограничена до производството по несъстоятелност на „М. К” ЕООД. В т. 12 от заповедта липсват констатации за неизпълнението на задължението за представяне на застраховка по т. д. № 44/2013 г.

Съгласно чл. 663а, ал. 1 ТЗ синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. В същия смисъл е и чл. 22, ал. 1 от Наредбата. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата. Според чл. 663а, ал. 2 ТЗ задължението по ал. 1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.

Не може да бъде прието, че цитираната застраховка е относима към всяко едно производство по несъстоятелност, по което жалбоподателят е бил синдик и е констатирано това нарушение. В тази връзка са изложените в решение № 2169 от 19.02.2018 г. по адм. д. № 13043/2017 г. на петчленен състав на ВАС коригиращи мотиви.

Така изложените съображения са достатъчни за да наложат извода, че правилно административният орган е приел, че Христов не е изпълнил задължението си да полага грижата на добър търговец при осъществяването на дейността му като синдик по посочените в заповедта дела. В тази връзка се преценява, че видно от лист 8, 9 и 10 от административния акт, министърът e изложил подробни правни мотиви за три групи нарушения, акцентирайки върху тях.

В чл. 660, ал. 1 ТЗ е регламентирано, че синдикът е длъжен да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец. В закона няма легално определение за същността и съдържанието на грижата на добрия търговец, което не е случайно, тъй като определянето на естеството на дължимата грижа е фактически въпрос и зависи от множество конкретни обстоятелства. В правната доктрина и съдебната практика е установено разбирането, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, като включва задълбочена преценка на обстоятелствата и разумно предприемане на действия от страна на синдика, които да са съобразени с нормативните изисквания за дейността и с които да се предотвратява причиняване на вреди. Освен това, когато става въпрос за дейността на синдика, следва да се държи сметка за целта на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника, при съобразяване на неговите интереси и тези на работниците му. Поради това дължимата грижа следва да се изразява в упражняване на правомощията по разумен, професионален и информиран начин с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника.

В постоянната практика на Върховния административен съд се поддържа становището, че налагането на най-тежката санкция - изключване от списъка на синдиците, е от компетентността на министъра на правосъдието и е въпрос на целесъобразност. Но тъй като правомощията и задълженията на синдика в производството по несъстоятелност са определени от закона с достатъчна степен на конкретност, те именно са рамката, в която се осъществява проверката на дейността му в административното производство. От своя страна правото на защита на лицето, изключено от списъка на синдиците, се реализира по съдебен ред пред две съдебни инстанции.

Съгласно изричния текст на чл. 655, ал. 3 ТЗ, установяването на нарушенията от съда по несъстоятелността не е задължително и необходимо условие за законосъобразното упражняване на правомощието по изключване от списъка на синдиците.

При посочената законова норма, министърът на правосъдието, който е органът възложил публични функции, действа в защита на обществения интерес.

Казаното сочи, че оперативната самостоятелност на компетентния орган не е неограничена и безконтролна. От данните по делото не може да се направи обоснован извод за упражняване на административното правомощие по чл. 655, ал. 3 ТЗ за цели, различни от предвидените в закона или при превратно упражняване на това правомощие. Въпреки, че в чл. 655, ал. 3 ТЗ не е предвидено условие допуснатото нарушение да е тежко, то в конкретния случай, при издаване на оспорения акт, министърът на правосъдието е отчел релевантните обстоятелства като вида на допуснатите нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, както и отношението на лицето към нарушенията.

В тази връзка решаващият съдебен състав приема, че министърът е упражнил предоставеното му по чл. 655, ал. 3 ТЗ правомощие в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Със заповедта несъмнено се засягат правата и интересите на лицето, чието заличаване от списъка е разпоредено, но това засягане е обусловено и оправдано от защитата на интересите на държавата и обществото, които налагат дейността на синдик в производствата по несъстоятелност на търговски дружества да се осъществява само от лица, които притежават високи професионални качества и осъществяват правомощията си с необходимия професионализъм, точност и в съответствие със закона. Доводи в тази връзка се съдържат в мотивите към решението на Европейския съд по правата на човека от 12.11.2013 г. по дело „Г.К срещу България“, жалба № 36181/05/.

В случая министърът е действал в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и издадената от него заповед не представлява нецелесъобразен акт по смисъла на §1, т. 3 от ДР на АПК.

По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че заповед № ЛС-04-1260 от 25.07.2016 г. на министъра на правосъдието е законосъобразна и жалбата на Д.Х следва да бъде отхвърлена.

При установената по-горе неоснователност на жалбата, своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от НПП в полза на Министерство на правосъдието се присъжда сумата 100 лв.

Водим от горното и по аргумент от чл. 229 ГПК, чл. 150, ал. 2 Конституцията във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД), както и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

О. Б. У. исканията на Д.Х от [населено място] за спиране на производството по делото и за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х от [населено място] срещу заповед № ЛС-04-1260 от 25.07.2016 г. на министъра на правосъдието, с която е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).

ОСЪЖДА Д.Х от [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер] да заплати на Министерство на правосъдието гр. С., ул. „Славянска” № 1 сумата 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.