Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗОП и във връзка с чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. И“ ЕАД, гр. С. против решение № 1141 от 11.10.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК-581/2018 г. С него КЗК е оставила без уважение жалбата на касатора в настоящото производство, против решението на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Възложила му е да заплати юрисконсултско възнаграждение на възложителя, като е оставила без уважение искането му за възлагане на направените от него разноски в производството.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касторът твърди, че в даденото експертно становище относно показателя ТО (2) за оценка на техническото предложение, възложителят е заложил показатели, които водят до избор само на един конкретен производител. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени решението на КЗК и постанови друго по съществото на спора.

Ответната страна КЗК, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

От ответника по касация-кметът на община Г., чрез процесуалния му представител Т.П е постъпил писмен отговор по касационната жалба и писмени бележки, в които се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни аргументи, в които противопоставя възражения на твърденията в касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл....