Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „К"АД, срещу Ревизионен акт № 291300003/18.07.2013 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП „ГДО", потвърден с Решение № 210/03.02.2014 год. на директора на Дирекция „ОДОП“-София, при ЦУ на НАП, в частта, относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 074 250, 73 лв. и лихви за забава в размер на 2 597 275, 08 лв. и в частта на присъдените на Дирекция "ОДОП"-София, при ЦУ на НАП разноски за разликата над 1460 лева, като делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 074 250, 73 лв. и лихви за забава в размер на 2 597 275, 08 лв. по фактури издадени от 22 доставчика, подробно индивидуализирани в мотивите на обжалвания акт.

За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е изложил подробни мотиви досежно всеки от процесните доставчици. Изцяло са възприети фактическите и правните изводи на органа по приходите за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, а именно по фактурите не са налице реални, респективно облагаеми доставки.

Съдът е обсъдил заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните и е приел, че предмет на доставката са родово определени вещи, за които прехвърлянето на собствеността на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, като видно от представените договори,...