Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1515 от 11.07.2018г., постановено по адм. д. № 2945/ 2017г. Административен съд – Варна, двадесет и трети състав, е отменил ревизионен акт № Р 03000316008250 – 091 – 001 от 22.06.2017г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 319 от 19.09.2017г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. В., с който на М.К от гр.[населено място] са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 и 2013г. в общ размер на 52 682лв. и лихви за забава в размер на 19 047, 41лв., като е осъдил Д“ОДОП“-гр. В. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 260лв.

Срещу постановеното решение в е подадена касационна жалба от Д.Ж в качеството му на изпълняващ длъжността директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –гр. В.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионния акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба М.К от гр.[населено място] не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл....