Р Е Ш Е Н И Е

№ 255 гр.София, 20 декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесети и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гражданско дело № 1473 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Ю. Р. от САК срещу решение № 2303/12.12.2014 г. по в. гр. д. № 2111/2014 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 03.01.2014 г. по гр. д. № 7532/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] иск срещу Л. Д. П., В. П. П. и А. Л. П., на основание чл. 135 ЗЗД, по отношение на собствената на Л. Д. П. идеална част от имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност.

С определение № 414 от 26.04.2016 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречивото решаване на процесуалноправния въпрос, за възможността на кредитора да проведе иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството.

По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване някои съдилища приемат, че искът по чл. 135 ЗЗД може да се реализира по отношение на увреждащите действия на поръчителя и е основателен ако са налице обективните и субективни предпоставки тези действия да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора, а други - че павловият иск и поръчителството са способи за гарантиране на изпълнението на главното задължение и поради еднаквата им правна същност...