Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. В. К. от Д. адв.С.И. от АК-В. против решение № 193 от 24.08.2016 г., постановено по ВНОХД № 282/2016 г. от Варненския апелативен съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до явната несправедливост на наложените му наказания, преди всичко лишаването му от право да управлява МПС с искане за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.”б” от НК и за отмяна на основание чл. 55, ал. 3 от НК на кумулативно наложеното му наказание по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Подсъдимият К., редовно уведомен, не взема лично участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.Е.Й. от САК моли жалбата им да бъде уважена.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, като съобрази следното:

С присъда № 53 от 04.05.2016 г., постановена по НОХД № 431/2016 г. от Варненския окръжен съд, след процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият Д. В. К. от Д. е признат за виновен в това, че на 03.12.2015 г. по пътя от [населено място] към разклона между селата [населено място] и [населено място], [област]., при управляване на МПС – лекотоварен автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпер” с [рег.№] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Я. Х. от [населено място], [област] и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл. 343г от НК е лишен от правото му по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 272, 45 лева.

Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-В. в частта й досежно размера на наложеното наказание по чл. 343г от НК с довод за неправилно приложение на материалния закон и искане за изменянето й със завишаването му до размера на наказанието лишаване от свобода.

Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.С.И. с оплаквания за необоснованост, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му кумулативно наказание с искане за преквалификация на деянието в престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.”б” от НК и отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС при приложението на чл. 55, ал. 3 от НК.

При осъществения въззивен контрол, Варненският апелативен съд с решението си е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 1 година на 1 година и 3 месеца, като я е потвърдил в останалата част.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия са подновени доводите за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК с искане за изменяне на въззивното решение с възприемане на предлаганата от тях правна квалификация на деянието, което да доведе и до не налагането на по-лекото предвидено по закон наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК и като такава за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Акцентирайки върху неправилното приложение на материалния закон, защитникът недоволства и от „семплото присъединяване … и перифразиране” от въззивния съд на аргументите на първоинстанционния, без да дал дължимия се отговор на наведените му от защитата доводи за правилната квалификация на деянието, оспорвайки в тази насока извода на съдилищата подсъдимият да не е извършил последващи действия за оказване помощ на пострадалия като „отявлен контрапункт” на събраните по делото данни той да е „предприел всички възможни, реално изпълними и ефективни действия”. И като се съгласява в обжалваното решение „да е налице своеобразен анализ” на доказателствата, изразява несъгласие с възприетите от съда фактически и правни изводи и моли настоящата инстанция да отстрани неправилното приложение на закона, което да доведе до намаляване на „наложеното наказание”. В пренията пред ВКС последното обвързва с претендираната преквалификация и преди всичко с приложението на чл. 55 от НК при индивидуализиране на дължимата се на подзащитния му санкция, както и с „високото алкохолно опиянение на пострадалия, допринесло за вредоносния резултат”.

Така формулирани, ВКС приема за ангажирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Те обаче не са налични.

При цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда апелативният съд законосъобразно е отчел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия по реда на посочената хипотеза на съкратено съдебно следствие обстоятелства, включително и относно необходимостта от оказване на помощ на пострадалия при причинените му в пряка причинна връзка с предизвиканото от подс.К. ПТП тежки несъвместими с живота му увреждания, довели неизбежно до смъртта му в рамките на броени минути. В тази насока няма ангажирани и събрани други доказателства, водещи до противни фактически и правни изводи, за каквито настоява защитникът, без обаче да ги аргументира както от доказателствена, така и от формална страна.

Установено е известяване от подсъдимия на телефон 112 за случилото се при липса на знание за пострадал, което обаче се констатирало от екипа на БНМП 8 минути след това при огледа на разчленения труп на издъхналия вече Х..

Съгласно утвърдената, а и задължителна за съдилищата съдебна практика в ППлВС № 1/1983 г., т. 5, б.”б”, е разяснено, че трябва „помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на увреждането му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия”. В случая, при незнанието у подс.К. за пострадал от ПТП човек, последвано от огледа от разстояние съвместно със св.А. на изхвърленото вдясно от пътя тяло на Х. с откъснат крак, при категоричното заключение на СМЕ за причинените му увреждания, неизбежността и бързото настъпване на смъртта му, няма как да се приеме поведението му за съответно на така дадените в цитираното ППлВС разяснения, правилно споделени от съдилищата.

ВКС не съзира игнорирани или превратно оценени доказателства относно изводимите от тях факти и обстоятелства, те са съобразени според действителното им съдържание и ясно е изразена волята на съда при формиране на вътрешното му убеждение. Поради това най-общо наведеното в касационната жалба оплакване за пороци в оценъчната му дейност е неоснователно и не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Доколкото правилно утвърдените факти са законосъобразно отнесени към изследването и възприемането на обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, то е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и основанието по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за намеса на касационната инстанция по приложението на правото с преквалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на чл. 343а, ал. 1, б.”б” от НК.

От друга страна, правилното приложение на материалния закон се обвързва от жалбоподателя и с възможността за приложението на чл. 55, ал. 3 от НК по отношение на предвиденото в чл. 343г от НК кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване на правоспособен водач на МПС, допуснал съставомерно ПТП, от правото му да управлява такова за определен срок.

И в тази насока доводите в жалбата са неоснователни, като въззивният съд е разсъждавал законосъобразно, съобразявайки се с надлежно цитираната практика на състави на ВКС от последните години. Тя е в синхрон и с разбирането, изразено в т. 6, б.”б” от цитираното ППлВС № 1/83 г. Редакцията на разпоредбата на чл. 343г от НК задължава съдилищата „във всички случаи” на осъществяване на изброените престъпления по транспорта да постановяват и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като „може” да се постанови и лишаване по т. 6. Тази специална разпоредба дерогира общата на чл. 55, ал. 3 от НК, която дава възможност на съда да не постанови „по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода”. ППлВС е изяснил, че изключителните или многобройни смекчаващи обстоятелства влияят върху изрично изброените в ал. 1, т. 1 и 2 на чл. 55 от НК видове наказания, но не и върху лишаването от права.

На последно място настоящият касационен състав намира за необходимо да допълни, че съгласно ал. 5 на чл. 58а от НК, при определяне на наказанията на деец в процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК за престъпление, за което се предвиждат наказания по чл. 37, ал., т. 2-11 от НК „правилата на ал. 1-4 не се прилагат” (а в ал. 4 е регламента за приложението на чл. 55 от НК). Поради това законосъобразно апелативният съд е отказал да отмени наложеното на подс.К. наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, както и се е съобразил с изискването на чл. 49, ал. 3 от НК срокът му да не е по-малък от лишаването от свобода, заради което е уважил въззивния протест и е изменил първоинстанционната присъда и го е завишил с 3 месеца.

Така определената на подс.К. кумулативна санкция не е несъответна на обществената опасност на допуснатото от него ПТП с тежък за пострадалия резултат, както и неговата лична, колкото и да са положителни данните за него. „Високото алкохолно опиянение на пострадалия” би могло да се обсъжда за евентуално съпричиняване на резултата от него при изследване на въпросите дали е изпълнил задълженията си за сигнализиране на каруцата по изискуемия се в ЗДвП начин и поведението му на пътя. Тези обстоятелства не са отразени в обстоятелствената част на обвинението и не са коментирани от страните, поради което е ненужно обсъждането им, особено в касационното производство.

ВКС не намира основание за смекчаване на отговорността на подсъдимия и не е налично и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 24.08.2016 г., постановено по ВНОХД № 282/2016 г. от Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: