Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 353 от 31.05.2018г., постановено по адм. д. № 864/2017г. Административен съд – В. Т, пети състав, е отхвърлил жалбата на „Ромекс инс“-ЕООД, ЕИК 115045753, представлявано от П.Б, против ревизионен акт № Р – 04000517000763 – 091 – 001/28.07.2017г. на ТД на НАП - гр. В. Т, потвърден с решение № 272 от 23.10.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП”- гр. В. Т, с който за данъчни периоди 01 – 12/2012г., 02, 03, 06, 10 и 11 на 2013г., м-01. – 05.,11 и 12 на 2014г. и 01, 03, 06, 08 -12/2015г. са определени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 169 877, 40лв. и са начислени лихви в размер на 77 902, 61лв., по ЗКПО за данъчни периоди 2012, 2013, 2014 и 2015г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 189 967, 34лв. и лихви в размер на 65 543, 92лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“-гр. В. Т разноски по делото в размер на 7 532, 91лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Ромекс инс“-ЕООД, ЕИК 115045753, в несъстоятелност – гр. В., чрез пълномощника му адв. И.Д. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. М. В административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да прогласи издадения РА за нищожен, при условията на евентуалност да отмени същия като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т чрез своя процесуален представител взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – В. Т е отхвърлил жалбата на „Ромекс инс“-ЕООД, ЕИК 115045753, представлявано от П.Б, против ревизионен акт № Р – 04000517000763 – 091 – 001/28.07.2017г. на ТД на НАП - гр. В. Т, потвърден с решение № 272 от 23.10.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП”- гр. В. Т, с който за данъчни периоди 01 – 12/2012г., 02, 03, 06, 10 и 11 на 2013г., м-01. – 05.,11 и 12 на 2014г. и 01, 03, 06, 08 -12/2015г. са определени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 169 877, 40лв. и са начислени лихви в размер на 77 902, 61лв., по ЗКПО за данъчни периоди 2012, 2013, 2014 и 2015г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 189 967, 34лв. и лихви в размер на 65 543, 92лв. Първоначално административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органите по приходите, въз основа на които не е признато право на данъчен кредит по отделните данъчни периоди и са определени задължения за ДДС и лихви за забава, съответно тези за преобразуване на финансовия резултат на процесните данъчни периоди и определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт и заключенията на вещите лица по назначените в хода на делото експертизи – основна и допълнителна компютърно-техническа експертизи относно подписването с електронен подпис на оспорените заповед за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт; съдебно-счетоводна експертиза; дадените обяснения от управителя на дружеството по реда на чл. 176 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, показанията на свидетеля Цветанов, приобщените материали/писмени доказателства/ по административната преписка. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса за валидността и материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. На стр. 15 – 19 от решението /л. 205 – 207 от първоинстанционното дело/ са изложени мотиви защо съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, и защо приема за неоснователни отделните възражения на задълженото лице, че оспореният ревизионен акт е нищожен. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на акта са изложени от стр. 19 и следващите от решението, като на стр. 19 – 27 от решението е разгледан спора относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на отделните доставчици, а от стр. 27 насетне – е разгледан спора относно материалната законосъобразност на ревизионния акт в частта относно задълженията за корпоративен данък. Мотивите в тази част от решението са твърде дълги и обстойни, за да бъдат преповтаряни в настоящето решение. Направен е краен извод за материална законосъобразност на издадения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – В. Т е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на „Ромекс инс“-ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на изводите на административния съд по отделните възражения на задълженото лице за нищожност на оспорения ревизионен акт, алтернативно се поддържат оплаквания за неправилност на решението относно изводите за материална законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт. Оплакванията на касатора ще бъдат разгледани от настоящата съдебна инстанция по реда на излагането им.

Първата група на касатора /т.I от касационната жалба/ са относно изводите на Великотърновския административен съд по възраженията за нищожност на ревизионния акт. По т. 1 от тази група са концентрирани оплаквания за това, че ревизионният акт е нищожен като издаден от некомпетентна по място териториална дирекция, а решаващият съд неправилно е приел обратното - че ТД на НАП-В. Т е компетентна териториална дирекция. Направеното оплакване е неоснователно.

Материалната компетентност на приходната администрация е уредена в разпоредбите на глава втора ДОПК – „Компетентност“, като според чл. 7, ал. 1 актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция, а според чл. 8, ал. 1, т. 3 компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е: териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му.

В конкретния случай е установено, че ревизираното дружество „Ромекс инс“-ЕООД е регистрирано със седалище с. В., общ.Брегово, обл. Видин. Обстоятелството дали е съществувал в това село административен адрес пл.“Д. Б“ № 0, е неотносимо към спора, тъй като самият жалбоподател заявява, че е поискал вписване на седалище на дружеството в посоченото населено място. Същият е могъл да поиска от съответния регистър да извърши корекция в изписването на административния адрес в акта за вписване, а ако наистина не е имал седалище в посоченото населено място, то той не може да черпи права от неправомерното си поведение, изразяващо се в заявяване за вписване на неверни факти.

При така изложената фактическа обстановка правилно е прието от първоинстанционния съд, че ТД на НАП – гр.В. Т се явява компетентна териториална дирекция по смисъла на чл. 8, а. 1, т. 3 ДОПК да извърши ревизията, а възражението на жалбоподателя в обратния смисъл се явява неоснователно.

Втората категория оплаквания на касатора от този раздел са за неправилност на изводите на административния съд по възраженията на страната за нищожност на ревизионния поради нарушена процедура по връчване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Правната регламентация на съобщенията е дадена в глава шеста ДОПК – „Съобщения“. Относими в случая са следните разпоредби: - Чл. 29.

- (1) Връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта.

- (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.) INCLUDEPICTURE "apis://desktop/icons/kwadrat.gif" * MERGEFORMATINET Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Чл. 28. (1) Адресът за кореспонденция е:

2. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) INCLUDEPICTURE "apis://desktop/icons/kwadrat.gif" * MERGEFORMATINET адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление; Чл. 30.

(6) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.

От данните по делото е видно, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия № Р – 04000517000763 – 020 – 001/10.02.2017г., издадена и подписана с квалифициран електронен подпис от Р.Ф, заемащ длъжността „Началник сектор“ при ТД на НАП – В. Т, ИРМ Видин, е била връчена на електронния адрес на дружеството romexcar@gmail.com на 07.03.2017г., като удостоверяването на връчването е установено чрез активиране на електронната препратка.

Възраженията на жалбоподателя за нередовно връчване, а от там за незавършен фактически състав на ревизионното производство и нищожност на издадения ревизионен акт, са обосновани с това, че към момента на връчването управителят на дружеството не е имал достъп до електронната си поща, същият електронен адрес е ползван и от други юридически лица, като достъп до паролата, съответно електронния адрес са имали няколко различни служители, които поради съкращаване на щата и обявяване в несъстоятелност са били уволнени.

Първоинстанционният съд е приел, че направените възражения са неоснователни. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона, поради което се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

От доказателствата по делото е установено : 1. Връчване на посочен от задълженото лице електронен адрес; 2. Удостоверяването на връчването е извършено по предвидения в закона способ – чл. 30, ал. 6 ДОПК; 3. Останалите дружества, които са ползвали въпросния електронен адрес се представляват от същия управител, както е ревизираното; 4. Служителите, които са имали достъп до електронния адрес, са получили същия по силата на служебните си задължения.

При това положение правилно е прието, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия е редовно връчена и възражението в обратния смисъл се явява неоснователно.

В допълнение следва да бъде посочено, че връчването на съобщение на електронен адрес на задълженото лице е законово предвиден начин на съобщаване. В закона/ДОПК/ няма въведена поредност относно начините за връчване, т.е. няма законово въведено ограничение относно това до връчването по електронен път да се стига едва когато са изчерпани другите нормативно установени способи за съобщаване. Поради това възражението на касатора, че първо е следвало да бъде уведомен чрез връчване на заповедта в адреса на управление, а едва след това на електронен адрес, се явява неоснователно.

В т. 3 /л. 8 – 12 от настоящето дело/ от касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, свързани с изводите по отношение на възражението за нищожност на ревизионния акт, обосновани с опорочена процедура по възлагане на ревизията, включително като издаден от лице /ръководител на ревизията/ без компетентност, в резултат на ненадлежно възложена ревизия. По така направеното оплакване настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

След цитиране на правни норми, тълкувателни решения и съдебна практика на Върховния административен съд, правна литература и прочие, на стр. 9 от жалбата касаторът е направил следния извод : 1. Според сега действаща правна регламентация, ревизиращите органи следва да са поне двама, като те притежават контролно-установителни правомощия. 2. Ръководителят на ревизията притежава ръководно-решаваща функция и следва да е орган по приходите, различен от ревизиращите органи; 3. Недопустимо е да бъдат изпълнявани от един и същ в персонално отношение орган по приходите правомощия на ръководител на ревизията и на ревизиращ орган. Съпоставяйки този си извод с фактите по делото, е изградено следното съждение - 1.ревизията е извършена от Й.М – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и от Б.З – старши инспектор по приходите, т. е. само от общо двама органи по приходите, като практически ревизиращият орган е само един – Б.З; 2. При редакцията на чл. 113 ДОПК, в сила от 01.01.2013г. е недопустимо извършване на ревизия само от двама органи по приходите, и след като не е включен още един орган по приходите, безспорно е налице некомпетентен /ненадлежно формиран/ ревизиращ състав, което с оглед на чл. 160, ал. 2 ДОПК сочи на нарушаване на процесуните разпоредби по издаване на ревизионния акт; 3. Ръководителят на ревизията Й.М е извършвала фактически действа по самата ревизия, т. е. тя самата е изпълнявала функции на ревизиращ орган, което води до смесване на функции и качества от страна на един и същ в персонално отношение орган по приходите. 4. Изложените обстоятелства водят до краен извод за съществени пороци при провеждане на ревизията и нищожност на ревизионния акт.

Направеното възражение за нищожност е неоснователно. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи и при спазване на относимите разпоредби от глава 15 ДОПК „Данъчно-осигурителен контрол“ – чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, чл. 119. В закона ясно е разписано, че ревизията се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, че ревизията се провежда от ръководителят на ревизията и другият определен орган по приходите със заповедта за възлагане на ревизията, които съставят и ревизионния доклад; че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителят на ревизията – чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че тези законови изисквания са спазени от страна на ТД на НАП – В. Т при провеждане на ревизията и издаването на оспорения ревизионен акт. Наведените от касатора доводи представляват изкуствено създадени хипотези на база извадки от отделни тълкувателни решения и съдебна практика, поради което се явяват неоснователни и не могат да бъдат споделени.

По т. 4 от касационната жалба /л. 12 от делото/ са направени доводи за нищожност ревизионния акт поради липса на валидни подписи на лицата – органи по приходите, посочени като негови издатели. Правят се аргументи, че независимо от двете заключения /основно и допълнително/ по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза, по делото не е установено двамата издатели на ревизионния акт да са получили лично/физически/ оспорените КЕП, за които се твърди, че са ползвали при подписването на ревизионния акт.

По въпроса за електронните подписи на лицата издатели на ревизионния акт, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви на стр. 15 – 17 от решението, л. 205 – 206 от първоинстанционното дело. За разлика от много други аналогични дела, предвид възраженията на страната, по процесното дело административният съд е проявил старание и въпросът за електронните подписи е разгледан твърде обстойно, като в тази насока са изслушани две заключения – основно и допълнително по специално назначена компютърно-техническа експертиза, и са събирани писмени доказателства. Заключенията са възприети от първоинстанционния съд при условията на чл. 202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК – след съобразяването им с останалите доказателства по делото. На отделен ред е направено и тълкуване на относимите към електронните подписи материално-правни разпоредби. Въз основа на това решаващият съд е направил обоснован извод, че ревизионният акт е подписан от издателите му с квалифициран електронен подпис. По какъв начин електронният подпис е бил предаден на носителите му е вътрешно-служебен въпрос, който е неотносим към спора. Важното и същественото е, че лицата – издатели на ревизионния акт, притежават изискуемият се квалифициран електронен подпис и този подпис е бил положен от тях по предвидения ред под ревизионния акт, което води до извод, че същият е издаден от компетентни органи и като правно-валиден поражда правни последици.

Като е стигнал до крайни изводи за валидност на оспорения ревизионен акт, Административен съд – гр.В. Т е приложил правилно закона, а възраженията на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни и недоказани.

В т.II от касационната жалба са развити по същество оплакванията на касатора относно изводите на първоинстанционния съд за материалната законосъобразност на ревизионния акт. С. П на тези по т.I те също ще бъдат разгледани по реда на излагането им, при уточнението, че предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд / по аргумент от чл. 208 АПК/, а много от оплакванията в касационната жалба касаят по същество неправилност на оспорвания ревизионен акт и действията на приходните органи, поради което не следва да бъдат обсъждани.

В началната част на тази раздел от касационната жалба се правят оплакванията относно това, че оспореният ревизионен акт не съдържа мотиви, или ако има такива, те се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния доклад без излагане на конкретни изводи. Това оплакване касае по същество ревизионния акт, то е разгледано от административтния съд и правилно е прието, че ревизионният акт съдържа мотиви за издаването му.

Същото важи и по отношение на направените оплаквания, свързани с провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. На няколко места в касационната жалба се развиват оплаквания, че ревизията неправилно е проведена по този ред, тъй като липсват хипотези по чл. 122, ал. 1 ДОПК и че определените по аналог задължения за ДДС и корпоративен данък е следвало на това основание да се отменят от административния съд.

Видно от л. 20 от ревизионния акт /л. 37 от първоинстанционното дело/, в хода на ревизията действително са били направени констатации за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 4, 5 и 6ш ДОПК, респективно на управителя на дружеството е било изпратено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Впоследствие обаче, след извършен анализ на представените от задълженото лице доказателства, ревизиращият екип е стигнал до извод, че не са налице основания за определяне на задълженията за ДДС и корпоративен данък за процесните данъчни периоди по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, а основата за определяне на данъчните задължения следва да бъде определена по общия ред. Поради това и данъчната основа не е определена на основание критериите, заложени в чл. 122, ал. 2 ДОПК, а е определена по общия ред на база на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство.

При това положение административният съд правилно е разпределил и доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че в тежест на задълженото лице е да установи с допустими доказателствени средства реалност на доставките, по които е отказано право на данъчен кредит, респективно е извършено преобразуване на финансовия резултат и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък.

Наведените доводи относно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза не следва да бъдат обсъждани, доколкото въз основа на тях се правят изводи за не законосъобразност на ревизионния акт, а не конкретни оплаквания срещу съдебното решение. В случая непризнаването на правото на данъчен кредит, съответно преобразуване на финансовия резултат на дружеството, не са обосновани с нередовно водено счетоводство, а с това че липсват доказателства тези доставки да са свързани с икономическата дейност на дружеството – хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, което обстоятелство не се опровергава от заключението на вещото лице.

Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви както относно частта от ревизионния акт за непризнаване на правото на данъчен кредит, така и относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Изводите в тази насока са извършени на база на анализ на констатациите на ревизионния акт, конкретните възражения на жалбоподателя по отделните пунктове от ревизионния акт, ангажираните доказателства и излагане на мотиви защо съдът възприема тезата на приходния орган, съответно защо не възприема възраженията на задълженото лице. Крайните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, поради което същите се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – гр.В. Т е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Д“ОДОП“-гр.В. Т юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 649, 68лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 253 от 31.05.2018г. на Административен съд – гр.В. Т, пети състав, постановено по адм. д. № 864/2017г.

ОСЪЖДА „Ромекс инс“-ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 115045753, [населено място], [улица], представлявано от П.Б, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.В. Т разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 5 649, 68 /пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и осемстотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.