Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Ауто транспорт" ЕООД, гр. С., ЕИК – 203424942, срещу решение № 2936/30.04.2018 г. по адм. дело № 9970/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221716003195-091-001/16.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с решение № 1225/02.08.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - София, при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в жалбата. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или РА да бъде отменен в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, ведно със съответните лихви. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „ОДОП”- гр. С., чрез юрк.. М, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1799 лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против Ревизионен акт № Р-22221716003195-091-001/16.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с решение № 1225/02.08.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - София при ЦУ на НАП.
Предмета на спора е непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6/чл. 9 и чл. 25 ЗДДС във връзка със следните доставки:
1. от „АЙК КОМПЮТЪРС“ ЕООД в общ размер на 3 516, 67 лв. по 4 фактури, с предмет на доставките „гуми и масло“, „подмяна цялостна въздушна система“.
2. от „ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД в общ размер на 18 842, 17 лв. по 23 фактури, с предмет на доставките резервни части за автомобили и извършени ремонти.
3. от „ЕМ ФУУД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в общ размер на 918, 40 лв. по 2 фактури, с предмет на доставките „гуми“ и „масло“.
4. от „Е. К. Г“ ЕООД в общ размер на 1 758, 21 лв. по 4 фактури, с предмет на доставките „реклама“, „рекламни материали“, „оборудване“ и „мебели“.
5. - от „БИСКО ТРЕЙД“ ЕООД в общ размер на 8 966, 90 лв. по 15 фактури, с предмет на доставките резервни части за автомобили и извършен ремонт.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до извод за липса на реално осъществени доставки на процесните стоки и услуги и правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Съдът е приел за неоснователна жалбата в частта относно коригирания данъчен кредит, в резултат на установен различен размер на данъчната основа и ДДС във фактури, отразени в дневниците за покупки на жалбоподателя и в тези издадени от доставчиците „ЕКО БЪЛГАРИЯ“, [Фирма 1], „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, „САКСА“ ООД, „ЕМ ДЖЕЙ ПЕТРОЛЕУМ“, „ВЕСТРАНС“ ООД /подробно изброени на стр. 12 от решението/. Ревизионният акт е потвърден като законосъобразен и относно начислените допълнително задължения за ДДС в размер на 1 017, 04 лв., на основание чл. 86 ЗДДС, във връзка с извършена от „АУТО ТРАНСПОРТ“ ЕООД услуга към „В. В. Л“ ЕООД. Решението е правилно.
Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от органа по приходите, а именно за издаване на РД след изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК. Съобразно трайната практика на ВАС установените срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства, но не е основание за отмяна РА. По съществото на спора - съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи за липса на осъществени доставки по процесните фактури с издатели - „АЙК КОМПЮТЪРС“ ЕООД, „ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „ЕМ Ф. Т. Е, „Е. К. Г“ ЕООД и „БИСКО ТРЕЙД“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващия състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, че представените пред съдебната инстанция документи не са оспорени и е трябвало да бъдат кредитирани. Следва да се отбележи, че представените писмени доказателства са частни документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила и правилно са ценени съвкупно с останалите доказателства по делото. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила с оглед твърдението на касатора, че съдът е следвало да назначи ССЕ и СТЕ след като не е кредитирал приложените по делото доказателства. Следва да се отбележи, че в проведените две съдебни заседания от страна на процесуалния представител на жалбоподателя не е заявено искане за допускане на експертизи – ССЕ и СТЕ. Липсата на процесуална активност от страна на оспорващия не може да води до извод за допуснато процесуално нарушение от страна на съда.
Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите следва да е доказано осъществяване на доставките. Съдът обосновано се е позовал и на относимата практика на СЕО и СЕС в този смисъл.
В случая по делото е останало недоказано реалното изпълнение на доставките на стоки – резервни части, масло, гуми, рекламни материали, мебели и услуги – извършени ремонти на автомобили. Извод в обратна посока не може да бъде изведен и въз основа на представените по делото приемо – предавателни протоколи, в които липсва подробно посочване на индивидуализиращи данни за стоките - резервни части, автомобилни гуми, масло и др. За повечето фактурирани части не е посочена марка и конкретни параметри, които да ги индивидуализират, както и данни за мястото на доставка. Не са представени доказателства за качеството им и за транспортирането им. Ремонтните дейности също не са описани конкретно - къде са извършени, на кои транспортни средства, с какви материали и лицето, което ги е изпълнило. Правилно административния съд е посочил, че липсата на тези данни препятства да се прецени конкретното съдържание на фактурираните доставки, съответно реалното им изпълнение. Същевременно, пречи на преценката за съответствие на първичните счетоводни документи с приложените едва в хода на административното и съдебно обжалване на РА вторични документи. Така например, при липсата на данни в протоколите и в други документи за конкретния изпълнител на дейностите е невъзможно да се направи категоричен извод, че това е лицето, с което оспорващият е сключил договор за извършване на услуга с личен труд (л. 24), както и че ремонтите са извършени на посочените от дружеството МПС.
Неоснователен е доводът на касатора, че не е приложена практиката на СЕС, изискваща да е установена недобросъвестност на получателя по осъществена доставка, за да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. След като не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури от издалите ги доставчици, недобросъвестността на получателя по фактура за неосъществена доставка е доказана с факта на използване на такава фактура.
При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, и не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1799 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2936/30.04.2018 г. по адм. дело № 9970/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА "Ауто транспорт" ЕООД, гр. С., ЕИК – 203424942, да заплати на Дирекция „ОДОП”- София при ЦУ на НАП сумата от 1799 лева разноски за касационната инстанция . Решението не подлежи на обжалване.