Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 1774 от 24.10.2017 г. по административно дело № 807/2017 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на К.К с адрес [населено място], [улица], срещу решение № 2153-15-32 от 21.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Национален осигурителен институт) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Костадинов срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-43 от 28.09.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; 2) осъдил К.К с адрес [населено място], [улица], е осъден да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от К.К.К навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи и, че размерът от 350 лв. на присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение е завишен, защото то е следвало да се равнява на сумата от 100 лв. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено изцяло. В допълнително депозирана писмена молба от пълномощника му адв.. В, с характер на становище по съществото на спора, жалбата се поддържа и е аргументирана теза за нейната основателност, като е възведена и претенция за присъждане на разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, в писмен отговор изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт и неоснователност на касационната жалба против него, като иска отхвърляне на жалбата и присъждане в полза на ТП на НОИ – Пловдив на следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се отхвърли.
Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд.
С разпореждане № 76/26.10.2000 г. е отпусната пожизнено, считано от [дата] (навършена възраст на заявителя към тази дата 57 години, 9 месеца и 3 дни), лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на К.К на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КЗОО (сега КСО) при изчислен индивидуален коефициент - 1.653, и зачетен осигурителен стаж от ІІ-ра категория труд – 12 години, 9 месеца и 8 дни, от ІІІ-та категория труд - 12 години, 10 месеца и 23 дни, по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КЗОО – 10 години, 11 месеца и 8 дни, като на основание чл. 104 от КЗОО общият размер на стажа при превръщането в III-та категория възлиза на 61 години, 8 месеца и 5 дни. През годините на получаването й размерът на пенсията няколкократно е осъвременяван и увеличаван.
При направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на Костадинов и правомерността на отпуснатата и изплащана пенсия, като от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, които не са задължителна част от пенсионната преписка и са му върнати съгласно Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В рамките на административното производство пред пенсионния орган, а впоследствие и пред контролиращия орган по реда на чл. 117 от КСО въз основа на саморъчна декларация на Костадинов от 02.09.2013 г., представените от него документи и издирените служебно такива, е установено, че действителният му осигурителен стаж възлиза както следва: от втора категория - 6 месеца, от трета категория – 31 години, 1 месец и 6 дни, по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 3 години, 9 месеца и 12 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл. 104 от КСО – 43 години, 1 месец и 12 дни. Въз основа на това с процесното разпореждане от 28.09.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено разпореждането от 26.10.2000 г. за отпускане на ЛПОСВ на Костадинов, и всички последващи, като вместо това му е отпусната от 18.12.2005 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1-3 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с определяне на размера на пенсията въз основа на наличните документи за осигурителен стаж и доход и при изчислен индивидуален коефициент – 1.522. Със същото разпореждане пенсионният орган е преизчислил пенсията за последващи периоди. Разпореждането е обжалвано от Костадинов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като при осъщественият административен контрол жалбата му е оставена без уважение от директора на ТП на НОИ - Пловдив. В мотивите на последния е обоснован извод, че пенсията е била неправилно отпусната от 11.10.2000 г., тъй като Костадинов е нямал 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, поради което не е изпълнявал към този момент условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО (в приложимата редакция), а пенсията е отпусната правилно от 18.12.2005 г. – датата, на която за Костадинов са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО (в редакцията до 01.01.2011 г.) за навършена 63-годишна възраст и сбор 100 от продължителността на осигурителния стаж и възрастта.
Решението на Административен съд – Пловдив, с което жалбата на К.К срещу потвърждаващия акт на ръководителя на Пловдивското ТП на НОИ е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, § 104, ал. 2 от ДР на КСО и чл. 9, ал. 1 от НПОС). Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
В мотивите на проверяваното решение обосновано в съответствие с данните по делото е прието, че на Костадинов е била неправилно отпусната пенсия от 11.10.2000 г., защото към тази дата той не е отговарял на условията за отпускане на такава по чл. 104, ал. 2 от ПЗР на КСО. Материално законосъобразно съдът е приел, че това е породило правомощието на пенсионния орган по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО да отмени разпореждането от 26.10.2000 г. за отпускането й.
Касаторовите възражения срещу първоинстанционния съдебен акт не могат да бъдат споделени. Липсата на пенсионното досие на Костадинов в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив при условие, че представените от него документи при пенсионирането му са му били върнати, не обуславя извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, още повече, че пенсионната преписка е била служебно възстановена и Костадинов е разполагал с възможността да участва в тази процедура. В приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от НПОС за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. Освен това, предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган, завършило с акт на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 26.10.2000 г. Както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже по-голям от зачетения от пенсионния орган осигурителен стаж и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2000 г., е негова, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт, че Костадинов не е работил през определени периоди от време.
Представените от жалбоподателя пред първоинстанционния съд експертни решения на органите на медицинската експертиза с определена трайно намалена работоспособност, въз основа на които му е била отпусната и той е получавал пенсия за инвалидност, са неотносими към производството за установяване на това дали през 2000 г. той е отговарял на условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КЗОО, съответно дали пенсията му за осигурителен стаж и възраст тогава е била правилно отпусната на това основание.
В рамките на съдебното производство не са представени доказателства за това, че Костадинов е полагал труд при специфични условия, извън тези, зачетени от пенсионния орган и водещи до различни изводи от тези на административните органи, както и за изпълняване на специфични трудови функции от лицето, каквито са регламентирани в отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ), за да може да се зачете даден стаж, като положен при условията на категория труд, различна от трета. Твърдението за неправилно определена от пенсионния орган трета (вместо втора) категория на труда, положен от Костадинов на длъжност „хладилен техник“ в „М. А. ООД, е неоснователно, защото разпоредбата на т. 50 от ПКТП отм. обхваща труда на работниците, заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура по-ниска от 10 градуса С, а съгласно удостоверение от 02.08.2016 г., издадено от този осигурител, там не е имало хладилни камери и помещения за дълбоко замразяване при минусови температури.
Индивидуалният коефициент за изчисляване на размера на пенсията е определен от осигурителния доход за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., понеже с декларация от 02.08.2016 г. Костадинов е поискал да се ползва именно доходът при първоначалното отпускане на пенсията.
По отношение на касаторовото оплакване, че разпореждане по реда на чл. 99 от КСО не може да бъде едновременно и разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО, следва да се отбележи, че разпореждането от 28.09.2016 г. е издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и липсва като основание разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО, съответно това разпореждане не касае възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания.
Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първия (основния) диспозитив на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът за неправилност на съдебния акт в тази му част по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на процесните административни актове и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част.
Основателна е обаче касационната жалба в частта й, с която се оспорва размера от 350 лв. на присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение, който не е следвало да надхвърля 200 лв. Съдът неправилно в това отношение е приложил общата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ако и да не се е позовал в мотивите си изрично на нея), предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е 350 лв. Дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е обусловена от това, дали страната, за която изходът на спора е позитивен, е била представлявана от юрисконсулт, и дали искането за присъждането му е било направено своевременно, което в случая не е спорно. За определяне на размера му обаче нормотворецът е предвидил специални правила. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК (Г. П. К) той не може да надхвърля максималният размер за съответният вид дело, определен съгласно чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), в чиято ал. 1 е посочено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Касае се за Наредба за заплащането на правната помощ, в чл. 24 от която е установено, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Разглежданият казус в първоинстанционното съдебно производство се отличава с висока фактическа и правна сложност, като ответният административен орган е бил представляван от юрисконсулт, участвал активно и в трите проведени по делото съдебни заседания и депозирал пред Пловдивския административен съд подробно писмено становище по съществото на спора, поради което правилният размер на юрисконсултското възнаграждение за първата инстанция се равнява на 200 лв. С оглед на това вторият диспозитив на подложения на касация съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се присъди в полза на ТП на НОИ – Пловдив коригиран размер от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора по главното искане в касационната жалба неоснователно се явява и акцесорното касаторово искане за присъждане на направените разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат. От друга страна, въпреки позитивния изход на спора за касационния жалбоподател и своевременно заявеното искане от него за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не му се следва за настоящата инстанция, защото в касационното производство не е представляван от юрисконсулт.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1774 от 24.10.2017 г., постановено по административно дело № 807/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която К.К с адрес [населено място], [улица], е осъден да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.К с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ – Пловдив за първоинстанционното съдебно производство сума в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1774 от 24.10.2017 г., постановено по административно дело № 807/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.