Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на Д.Т от [населено място] срещу Решение № 4379 от 29.06. 2017 г., постановено по административно дело № 5462/ 2016 г. на Административен съд София– град (АССГ).

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда относно писмените доказателства са в противоречие с чл. 9, т. 1 от Закон за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/ закона), според който комисията проучва, анализира и оценява документи. Изложени са твърдения, че изводите на АССГ почиват на неистински документи и такива с невярно съдържание.

Намира, че при постановяване на решението АССГ не е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Касационният жалбоподател Д.Т в съдебно заседание, чрез адвокат Е.Й моли да се уважи касационната жалба. В представената писмена защита моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи жалбата срещу решението на административния орган.

О. К за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Мутафчийска моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Счита, че следва да се прави разграничение между правомощията по анализа на документите свързани с издателската и архивна дейност и визираните правомощия на комисията, при които е констатирано наличие на документи за установяване и обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Ответникът в представения писмен отговор моли да се постанови решение, с което се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение на АССГ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Достига извод, че за съдебното решение не са налице касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, като същото е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 4379 от 29.06. 2017 г., постановено по административно дело № 5462/ 2016 г. на Административен съд - София – град e ОТХВЪРЛEНА жалбата на Д.Т срещу Решение № 2-91/ 23.10.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

За да стигне до този правен резултат, съдът намира, че оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган. Намира за спазени изискванията за неговата форма и съдържание, както и това, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – оспореното решение е взето от колегиалния орган с единодушие, при наличие на изискуемия кворум, на заседание, за което е съставен протокол.

Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба и е прието, че наличните по преписката документи безспорно дават основание да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Визира съществуването на приложени по делото – множество документи, съставени от ръководилия агента оперативен работник, рег. дневник, картон - образец 4, както и собственоръчно написано от лицето сведение, чието авторство е потвърдено. Обсъдена е доказателствената стойност на агентурното сведение, както и неговото значение за случая, като се приема за съществено, че същото е собственоръчно написано от жалбоподателя.

От решаващия съд са разгледани възраженията на жалбоподателя свързани със Заповед № ОК 010 от 05.09.1989 г., с която същият е назначен за командир на взвод в 102 отдел за подготовка на мотострелкови резерви, като не се споделят неговите доводи за неправилност на адм. акт, предвид издаването на цитираната заповед. Намира, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответства и на целта, която си е поставил законодателят чрез приемането на ЗДРДОПБГДСРСБНА.

В заключение решаващият съд намира, че оспореното решение не страда от сочените в жалбата пороци и не се констатират отменителни основания по чл. 146 АПК, и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - трето отделение намира съдебното решение за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Необосновано касационният жалбоподател счита, че при постановяване на решението АССГ не е изпълнил изискванията за съдържание на съдебния акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени достигнатите правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съдът подробно е разгледал възраженията на жалбоподателя относно агентурното сведение и Заповед № ОК 010 от 05.09.1989 г. и обосновано е приел същите за неоснователни. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните.

Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон.

Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение - чл. 146, т. 2 АПК. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно.

Посочените в закона реквизити се съдържат в обжалвания административния акт - чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона. Налице са изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението на комисията, е налице необходимата пълнота и конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ– агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че бил лишен от възможността да участва в административното производство, тъй като правилно съдът е приема, че липсват процесуални нарушения. От комисията са изяснени относимите факти и обстоятелства - чл. 35 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила.

По делото не се спори, че касационният жалбоподател е извършвал публична дейност, като е бил Зам. Декан на Факултет „Командно – щабен“ към Военна академия „Г.С.Р“ и следователно попада в приложното поле на задължителната проверка на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2 т. 3 от закона.

Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно - охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия.

Неоснователни и неотносими са твърденията на касационния жалбоподател, че решението на адм. орган противоречи на чл. 9, т. 1 от Закона, съгласно който при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Това аналитично, обобщаващо и оценяващо правомощие е различно от процесното адм. правоотношение.

Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: множество документи, съставени от ръководилия го щатен сътрудник, рег. дневник, картон - образец 4, както и собственоръчно написано от лицето агентурно сведение. Видно от Протокол № 21 от 23.10. 2012 г. на комисията (л. 77- 81), при приемане на процесното решение са обсъдени, т. е. анализирани наличните данни от писмените документи, представляващи преписката към обжалваното решение.

Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че изводите на АССГ почиват на неистински документи и такива с невярно съдържание. В съответствие със закона адм. съд намира, че въз основа на представените от ответника доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице основанията, за установяване и обявяване неговата принадлежност към ДС.

В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт - чл. 179 ГПК. Липсват поправки или неясноти, които да създават съмнения относно данните, които се съдържат в тях. В адм. преписка са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите - чл. 25, т. 3 от Закона. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация и данните в тях обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето.

Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, издаден при спазени административно - производствени правила и материално - правни предпоставки, и в съответствие с целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4379 от 29.06.2017 г., постановено по административно дело № 5462/ 2016 г. на Административен съд София – град.

Решението не подлежи на обжалване.