Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х. Б“ ЕООД – гр. С. чрез управителя З.Н срещу решение № 4367/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4906/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991701945782/06.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 480/30.03.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Касационният жалбоподател се оплаква, че съдът е нарушил чл. 106, ал. 2, б. „б“ във връзка с чл. 176, т. 3 ЗДДС, излагайки доводи, че целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС и предоставената от закона възможност за преценка, наред с тежките последици на дерегистрацията, задължава органа по приходите да обоснове изводите си за предприетите от него действия и в тази връзка актът следва да съдържа мотиви, които са довели до избора му на това решение. Според касатора отсъствието на аргументация, която да обоснове постановената дерегистрация, не позволява на съда да извърши и проверката по чл. 169 АПК за това дали органът е упражнил правомощията си в съответствие с целта на Закон за предотвратяване на злоупотреби с ДДС и на данъчни измами, както и спазени ли са изискванията за съразмерност съгласно чл. 6 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът в разрез със законовите разпоредби е отхвърлил жалбата и е потвърдил издадения акт за дерегистрация. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Арнаудова, я оспорва с искане решението като правилно да се остави в сила и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на „Х. Б“ ЕООД – гр. С. първоинстанционният съд е приел, че актът за дерегистрация по ЗДДС е законосъобразно издаден, предвид установеното, че дружеството не е внесло данък по ЗДДС съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС по справки-декларации за посочените в решението данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г. В решението си съдът се е позовал на чл. 106, ал. 2 ЗДДС, който определя, че въз основа на тази процедура след датата на дерегистрацията лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит. Прието е в решението, че дерегистрацията по инициатива на органа по приходите може да се разграничи като задължителна (чл. 107 ЗДДС) и факултативна – при установяване, че са налице основания по чл. 176 ЗДДС. В последната съдът е приел, че са предвидени пет самостоятелни хипотези, при които компетентен орган по приходите може (но не е длъжен) да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията, като в т. 3 e предвидена хипотеза, когато системно не изпълнява задълженията по ЗДДС. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, като не внася данъка по чл. 89, ал. 1 ЗДДС за посочените в решението периоди. Съдът е посочил също, че безспорно е обстоятелството, че „Х. Б“ ЕООД не е погасило задълженията си по влязъл в сила РА № Р-22220215008293/091/001 от 17.08.2017 г. за данъчни периоди от 28.04.2015 г. до 31.08.2015 г. Съдът е приел, че органът по приходите при издаването на акта е действал в условията на оперативна самостоятелност и затова съгласно чл. 169 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът е разполагал с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Извършвайки тази проверка съдът е приел, че оспореният пред него акт е законосъобразно издаден. Обжалваното решение е правилно постановено.
Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен данъчен субект. Едно от тези основания е посочено в чл. 176, т. 3 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС поради системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. В ЗДДС законодателят не е дефинирал понятието системност, но предвид утвърдената съдебна практика на ВАС, се приема, че е налице системност по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС, когато това неизпълнение е установено поне три пъти, т. е. налице е повторяемост и регулярност, без това да е случайно или ad hoc – в този смисъл е решение по адм. дело № 7486/2018 г. на ВАС, Първо отделение. В процесния случай правилно съдът е приел, че по подаваните от ревизираното дружество справки-декларации по ЗДДС, не е внесло дължимия данък по влязъл в сила ревизионен акт, цитиран по-горе. Тези установени обстоятелства от приходния орган не се оспорват от дружеството. Оплакванията му са насочени към немотивиране на акта за дерегистрация, които правилно решаващият съд е приел за неоснователни. Наистина издаването на акт за дерегистрация по чл. 176 ЗДДС във всичките предвидени в тази разпоредба хипотези, органът не действа при обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност, както е прието и в обжалваното решение, като при всички случаи е длъжен да изложи и съответните мотиви. В процесния акт такива мотиви са изложени, като е налице позоваване на приложения доклад, в който е констатирано за кои данъчни периоди дружеството не е внесло ДДС, а също и при извършена проверка в информационния масив на НАП и че неизпълнението на задълженията по ЗДДС са системни, което е основание за дерегистрация по чл. 176, т. 3 ЗДДС.
В решението си при административното обжалване на акта за дерегистрация, решаващият орган изрично е посочил, че освен основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС, е налице и друго основание – това по чл. 176, т. 4 ЗДДС, тъй като според него дружеството не притежава имущество, което да обезпечи събирането на задълженията за ДДС, посочени по-горе, но доказателства за това не се намират по делото, поради което не може да се приеме, че е налице и друго основание за дерегистрация по ЗДДС, освен това по чл. 176, т. 3 ЗДДС, на което основание органът по приходите е дерегистрирал дружеството по ЗДДС.
Предвид, че посоченият в акта за дерегистрация РА № Р-22220216007144-091-001/16.08.2016 г. не е влязъл в сила (при извършена служебна дправка в деловодната система на ВАС, се установи, че е висящо касационно производство по адм. дело № 10532/2018 г). неправилно в и органът по приходите и първоинстанционният съд са се позовали на него, макар посочените от съда 11данъчни периоди на месеците на 2016 г. и 2017 г. които дружеството е посочило в справки-декларации по ЗДДС, не включват установените с ревизионния акт от 16.08.2016 и потвърдени от решаващия орган задължения, а само тези по подадени от дружеството справки-декларации за данъчни периоди за месеците ноември и декември 2016 г. и от март до октомври 2017 г. и по влязъл в сила РА № Р-22220215008293-091-001/17.08.2017 г. (за който касаторът не оспорва, че е влязъл в сила) за данъчни периоди от 28.04.2015 г. до 31.08.2015 г., които са достатъчни за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, а именно дерегистрация поради системно невнасяне на ДДС..
Не е нарушен принципа на съразмерност при постановяване на акта за дерегистрация, каквито са възраженията на касатора и правилно първоинстанционният съд не го е приел за основателно, тъй като предвид установеното невнасяне на дължим ДДС за периода по чл. 89, ал. 1 ЗДДС, а в случая това са множество периоди сочи, че поведението на дружеството е било системно невнасяне на ДДС, което е основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Арнаудова, на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4367/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4906/2018 г. по описа на Административен съд, София-град.
ОСЪЖДА „Х. Б“ ЕООД – гр. С. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв. Решението не подлежи на обжалване.