Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Вайтъл – И“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от И.И - управител, против решение № 621 от 04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 722/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главният архитект на община П., чрез юрк.. З като процесуален представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Вайтъл – И“ ЕООД срещу отказ № 18/04.09.2017 г. на главния архитект на община П. да бъде издадено удостоверение за търпимост на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) по заявление № УТ-16-19/27.02.2017 г. за строеж „Монтаж на съобщителни кабели от електронна съобщителна мрежа в с. М.ово".

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Обосновал е извод, че процесният строеж не отговаря на предпоставките за търпимост, предвидени в § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като е изграден в несъответствие както с действащите...