Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП” - гр. В. Т при ЦУ на НАП против решение № 305/03.07.2018 г. на Административен съд В. Т, постановено по адм. д. № 938 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000417000048-091-001/15.08.2017г. на ТД на НАП – В.То, потвърден с Решение №285/13.11.2017 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В.То в обжалваните му части, в които са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер над 21 639, 51 лв. и лихви върху него в общ размер над 7 107, 03 лв. и в частта, в която за ревизираните периоди по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са определени съответно през 2013 г. данъчна загуба в размер под 31 102, 21 лв. и данъчна загуба в размер под 40 310, 23 лв. за 2014 г. С решението И.Я е осъдена да заплати в полза на дирекция „ОДОП“ – В.То разноски по компенсация в размер на 1769, 55 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Според касатора в решението липсва подробен анализ на събраните в хода на ревизията от всеки един от доставчиците писмени доказателства, касаещи процесиите доставки. Съдът общо е направил извода, без да изложи конкретни фактически установявания по конкретни доставки, по конкретни доставчици, или по конкретно представени документи. В мотивите на решението си съдът е посочил единствено брой фактури, издадени от съответните доставчици, за които приема, че не е доказано реално получаване на стоки. Позовавайки се на заключението по изслушаната в хода на...