Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник-кмета на Столична община, чрез процесуален представител, против решение №1442 от 06.03.2018г. по адм. дело №11790/2017г. на Административен съд София-град, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №СОА17-РИ09-237/14.09.2017г. на зам. Кмета на Столична община, по подадено заявление с рег. №СОА17-ОИ94-128/17.08.2017г. от Б.В, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с решението на съда указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението.

Касационният жалбоподател смята, че решението е недопустимо, и неправилно поради нарушение на материалния закон –касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът Б.В, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в СЗ. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

Не се кредитиран доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Противно на тезата на касатора съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, а именно заявителя по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ и административния орган задължен субект по чл. 3 от същия закон. Третите лица по см. на чл. 31 от ЗДОИ не са субекти на административното производство по ЗДОИ по заявление за достъп, съответно страни в това производство по см. на чл. 15, ал. 1 от АПК.

Споделят се заключенията на административния съд, че административния орган, предвид съдържанието на подаденото заявление за достъп с рег. №СОА17-ОИ94-128/17.08.2017г., в което липсва яснота относно това каква точно информация се иска, е следвало на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ да уведоми заявителя за това, като даде на същия указания да уточни предмета на исканата обществена информация в срока по чл. 29, ал. 2 от същия закон.

ЗДОИ регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи (в качеството им на носители на информация). В процесния случай с лаконична формулировка в заявлението е поискан достъп до 2 бр. договори, при което от прочита му не може да се установи достъп до каква информация, съдържаща се в тези договори като неин материален носител се иска. Липсата на описание на информацията препятства извършване проверка от страна на административния орган-задължен субект в производството, както на допустимостта/ арг. от чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ/, така и по същество на отправеното искане.

При тези факти оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е следвало да бъде отменен само на това основание доколкото преценката относно характера на търсената информация - дали тя представлява обществена информация, и евентуално в какъв обем може да бъде предоставена, е следвало да се извърши от органа след изпълнение на процедурата по чл. 28 от ЗДОИ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва О. С. З да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500лв., представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Божилов.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1442 от 06.03.2018г., постановено по административно дело №11790/2017г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б.В, [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.