Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба от Я. Ясак, от [гражданство], подадена чрез процесуалния му представител адв.. К, против решение № 141/29.12.2017 г., постановено по адм. д. № 100/2017 г. по описа на Административен съд – Видин, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение Наказателно постановление (НП) № 25-0000239/18.11.2015 г., издаден от главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. В. към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С., за разликата над присъдения размер от 350 лв. до пълния предявен размер за сумата от 1890 лв. Излага доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което е поискана отмяната му. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен в обжалваната му част, като вместо него бъде постановен друг по съществото на спора, с който да бъде уважен предявеният иск в пълния предявен размер. Моли също за присъждане на направените разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание юрк.. Г, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.
Производството пред Административен съд - Видин е образувано по подадена от Я. Ясак от [гражданство] искова молба против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. С. (ИА „АА“), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1890 лв., представляващи 1500 лв. платена „глоба“ по отменено НП № 25-0000239/18.11.2015 г., 40 лв. комисионна за извършено в полза на Изпълнителна агенция ИА „АА“ плащане на глобата и 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1316/2015 г. по описа на Районен съд – Видин. С цел установяване на фактите от съда по делото е била назначена съдебно – графическа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено. С обжалваното решение съдът е осъдил ИА „АА“ да заплати на ищеца сума в размер на 350 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред НП № 25-0000239/18.11.2015 г. на главен инспектор при Областен отдел „АА“ гр. В. към ИА „АА“ гр. С., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 22.05.2017 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 1890 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е също молителя да заплати на ответника и направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 203.70 лв. и внесен депозит от ответника за съдебно – графическа експертиза в размер на 150 лв.
За да стигне до този резултат административният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно НП, заплатен в хода на обжалването разход – адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. По отношение на претендираната сума от 1500 лв., представляваща заплатената сума на самата „глоба“ и 40 лв. комисионна за превода, преди влизане в сила на НП е изложил е мотиви, че заплащането от ищеца на наложената глоба в размер на 1500 лв., ведно с комисиона за превода, преди влизане в сила на изпълнителния титул, не съставлява плащане без правно основание, съгласно разпоредбата на чл. 79а от ЗАНН. Според съда възстановяването на платената глоба е по съществото си претенция за неоснователно обогатяване, а не за непозволено увреждане и не представлява пряка и непосредствена вреда от отмененото НП. В тази връзка съдът е приел, че в тази част на исковата претенция не са налице изискуемите по закон предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не са доказани претендираните вреди, поради което е приел за неоснователен иска в тази му част.
Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От представените по делото доказателства се установява, че с НП № 25-0000239/18.11.2015 г. на главен инспектор към ОО „АА“ – гр. В. на касатора Я. Ясак на основание чл. 93в, ал. 19, пр. 3 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвт.Пр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 15, параграф 8, изр. 2, предл. 3 от Регламент 3821/85 въвъ връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвт.Пр. С вносна бележка от 18.11.2015 г. ищецът е внесъл наложената „глоба“ от 1500 лв., ведно с комисионна от 40 лв.
По подадена от касатора жалба срещу посоченото НП е образувано НАХД № 1316/2015 г. по описа на Районен съд - Видин, който с решение № 31/01.03.2016 г. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 01.04.2016 г.
От приложеното като доказателство НАХД № 751/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив е видно, че Ясак е бил представляван от адвокат В.К от САК. По делото на РС - Пловдив е приложено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2015 г. с предмет обжалване и процесуално представителство пред съда срещу НП.Дореното възнаграждение е в размер на 350 лв., платени в брой при подписването на договора.
Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция в тази част. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд. В точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото НП, отменено от съда като незаконосъобразно, Я. Ясак е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП.Ата защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
По отношение на претенцията на касатора за възстановяване на сумата от 1540 лв., представляващи сумата от самата глоба по издаденото НП, както и комисионна за превод на тази сума по банков път, обосновано съдът е приел същата за неоснователна. Правилен се явява направеният от решаващият съд извод, че плащането на глобата, ведно с комисионата за превода, преди влизане в сила на НП е на основание чл. 79а от ЗАНН и тази претенция следва да бъде реализирана по реда на ГПК. Тези разноски не са направени от страната във връзка с обжалването на НП, не са заплатен адвокатски хонорар или други разноски по приключването на административно – наказателното производство, поради което законосъобразно е приел, че исковата претенция в тази част е недоказана и неоснователна.
По отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 203.70 лв. в полза на ИА „АА“, съдът намира решението за неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон. Съобразно разпоредбите на специалния закон, на ищците в производството по ЗОДОВ не се дължи заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по производството/ разноски за тези съдпроизводствени действия, които страната е поискала от съда да бъдат извършени/, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.
Ето защо решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. В останала част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на страните по делото пред настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 141/29.12.2017 г., постановено по адм. д. № 100/2017 г. по описа на Административен съд – Видин в ЧАСТТА, с която Я. Ясак от [гражданство] е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С. юрисконсултско възнаграждение съгласно отхвърлената част от иска в размер на 203.70 лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.