Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр. София,16.01.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1990 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ищеца по делото Агенция по заетостта против решение № 511/19.07.2023г. по в. т.д. № 143/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1306/21.11.2022г. по т. д. № 1000/2022г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР БАЛАНС ЕООД иск, с правно основание по чл.29, ал.1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаното по заявление вх. № 20210811180029 с акт № 20210817153018 по описа на ТРРЮЛНЦ на 17.08.2021г. заличаване на дружество „ФАКТОР БАЛАНС ЕООД, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, съответно неправилно. Недопустимостта на обжалвания акт се извежда от участие в съдопроизводството на ненадлежен представител на ответника, тъй като ответното дружество е представлявано от особен представител, а не от ликвидатора на заличеното дружество. Сочи се, че приложение следва да намери специалната норма на чл.269, ал.1 ТЗ, а не разпоредбата на чл.29, ал.1 ГПК. С оглед на това се твърди, че решението е постановено в противоречие с определение № 372/13.11.2018г. по т. д. № 814/2018г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 5/01.06.2017 по т. д. № 3674/2015 на 1-во т. о. на ВКС и определение № 457/03.08.2015 по ч. т.д. № 1473/2015 на 2-ро т. о....