Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град В. Т и на СЕВИ 15 ЕООД, град В. Т, чрез адв. М.Т против решение № 226/30.05.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 141/2018 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000417002380-091-001/30.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т относно начислен ДДС в размер на 4 381.06 лева и съответните лихви за данъчен период м. 01.2017 г., както и в частта на определените в полза на администрацията разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и материалния закон – съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че представената по делото международна товарителница (ЧМР) удостоверява превозване на стоката от територията на страната до К. Б и представлява годно доказателство по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за доказване на ВОД. По отношение на присъдените разноски в полза на администрацията, касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е определил юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размерите по ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), а не на основание чл. 161 ДОПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

„СЕВИ 15“ ЕООД, чрез адв. М.Т обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-04000417002380-091-001/30.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП -В.То относно начислен ДДС по фактура № 13/28.12.2016 г. с доводи за необоснованост и неправилно приложение на чл. 85 от ЗДДС. Твърди, че...