Определение №135/16.01.2025 по търг. д. №1627/2023 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Петя Хорозова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 135

Гр. София, 16.01.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 19.12.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1627/2023 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по две молби, подадени съответно от адв. А. З. Д. от САК, процесуален пълномощник на ищцата А. А. Д., и от ответника[Фирма 1], чрез процесуален пълномощник, с искания за изменение на постановеното по делото решение № 175 от 25.10.2024 г. в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на адв. А. З. Д. сумата от 5 740 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.

По подробно изложени съображения адв. Д. счита, че следващото му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ трябва да съответства на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение съобразно решението по дело С-57/15 на СЕС. По мотиви, изведени от решенията на СЕС по дела С-427/16, С-428/16 и С-438/22, действителната правна и фактическа сложност на делото, цената на предявения иск и разходите, свързани с и съпътстващи упражняването на адвокатска професия, адв. Д. моли за увеличаване на присъденото му на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв възнаграждение до сумата от 13 395.78 лв. с ДДС, който размер е съобразен с минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).

В молбата на[Фирма 1] се твърди, че ниската правна и фактическа сложност на делото и сравнително малкият обем на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата обуславят извод, че в полза на адв. Д. следва да се определи възнаграждение в по-нисък размер от присъдените 5 740 лв. с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК[Фирма 1], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва молбата на адв. Д. и изразява становище за нейната неоснователност. Срещу молбата на дружеството не е депозиран писмен отговор.

Настоящият съдебен състав намира молбите за изменение на решението в частта за разноските за допустими, като подадени от легитимирани страни в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество, същите се преценяват за неоснователни поради следните съображения:

Безспорно е, че в производството по чл. 48 ЗМТА ищцата е била представлявана от адв. А. З. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съгласно сключен на 12.07.2023 г. договор за правна защита и съдействие. С решение № 175 от 25.10.2024 г. по т. д. № 1627/2023 г. на ВКС е прогласено за нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражно решение от 12.09.2023 г. по арбитражно дело № 74/2023 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, като с оглед изхода от спора[Фирма 1] е осъдено да заплати на адв. Д. на основание чл. 38 ЗАдв сумата от 5 740 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на А. А. Д..

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв дължимото на адвоката – пълномощник възнаграждение в посочената хипотеза се определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Същевременно съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Р. Б. Н. № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При осъществяване на преценката относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото от пълномощника (адвокат) на страна в процеса безплатно процесуално представителство съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело, както и принципното правило на чл. 36 ЗАдв - възнаграждението да бъде обосновано и справедливо.

С оглед изложеното съдът намира, че отсъства основание в полза на адв. Д. да се присъди възнаграждение в различен размер – намален или увеличен, от този, определен с решението, чието изменение в частта за разноските се иска. В конкретния казус, исковото производство е образувано по предявен иск за прогласяване на нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА с цена 162 828.89 лв., като процесуалният представител на ищцата е депозирал искова молба, допълнително писмено становище и се е явил само в едно открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2024 г. По основния спорен между страните въпрос – дали ищцата е имала качество на потребител при сключване на Договор за бизнес кредит с кл. № 6924/05.02.2021 г., доколкото го е подписала в качеството си на ЕТ, е налице задължителна практика на Съда на Европейския съюз – напр. решение от 08.06.2023 г. по дело С-570/21 и цитираните в него съдебни актове, което е улеснило доказването на качеството на потребител при сключване на договора за кредит и е довело до уважаване на предявения от нея иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, вр. чл. 19, ал. 1, предл. посл. ГПК. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като присъденото адвокатско възнаграждение съответства на извършената от процесуалния представител на ищцата работа в производството пред ВКС, а присъденият конкретен размер от 5 740 лв. с ДДС е справедлив и обоснован съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. второ във вр. ал. 1 ЗАдв. В тази връзка следва да се отбележи, че високият материален интерес на делото не може да е единственият фактор за определяне на адвокатския хонорар, тъй като действията, извършени от адвоката, не би следвало да се различават от тези, извършени по дело със сходен предмет, но с по-нисък материален интерес.

С оглед гореизложеното съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че молбите по чл. 248 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, поради което и

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адв. А. З. Д. от САК, процесуален пълномощник на А. А. Д., и на[Фирма 1] с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 175 от 25.10.2024 г. по т. д. № 1627/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...