Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „ДАВ-В. Епщайн“ ЕООД Русе, представлявано от В. Епщайн, чрез процесуален представител срещу решение № 28/04.01.2018г., постановено по адм. дело № 375/2016г. по описа на Административен съд – Русе, поправено с решение № 11/07.02.2018г., по същото дело, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001336/12.09.2016г., на орган по приходите при Д-я "Местни данъци и такси" към община Р., потвърден с Решение № 114/20.10.2016г., на Директор дирекция „МДТ“ при община Р., с който на лицето са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010-2016г., в общ размер на 67 091.35лв. и е осъдено дружеството да заплати на община Р. разноски по делото в размер на 2 306лв.

Счита, че решението, в обжалваната му част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба се сочи, че дружеството е изразило становище, че не е собственик на имотите, за които са налични данъчни партиди и съответно начислени задължения за данъци и такси към община Р., като е представено като доказателство извлечение от имотния регистър, което доказателство е било некоректно обсъдено от съда и е довело до постановяване на необосновано решение. Сочи се, че съдът не е обсъдил и друго възражение, а именно, че установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчните задължения на едно лице може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3 вр. чл. 108 от ДОПК, а не с акт за установяване на задължения по чл....