Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) срещу решение № 1381 от 02.03.2018 г., постановено по административно дело № 12098 по описа за 2017 г. на Административен съд – София – град, с което е обявен за нищожен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в Акт изх. № 53-00-4764/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, върнато е делото като преписка за ново произнасяне от УС на АПИ и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

Ответникът – „Ей Си Ем Консулт” ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното:

С разрешение № 807/11.12.2003г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/, издадено от и. д. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Пътища“, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП) и чл. 16 от Наредба за специално ползване на пътища (НСПП), е разрешено на „Ей Си Ем Консулт” ЕООД, да експлоатира РС в обхвата на път 1-9, километър 199+900 - дясно с площ 12 кв. м.

Със заявление вх. № 53-00-527/17.05.2017 г. управителят на дружеството е поискал от АПИ, по реда на чл. 17б от НСПП, да бъдат преиздадени изрично изброени разрешения за ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, сред които и процесното за път I-9, километър 199+900 - дясно с площ 12 кв. м.

На 26.06.2017 г. длъжностни лица от Областно пътно управление – Бургас са извършили проверка на РС, собственост на „Ей Си Ем Консулт” ЕООД, изпълнено на път I-9 „Варна - Бургас“ км 199+907 дясно /километрично положение 199+900 дясно по РЕ № 807/11.12.2003 г., при което са установили следното: 1.) РС отстои в целия си габарит на 2.90 м от ръба на пътната настилка; 2.) РС не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; 3.) На разстояние 1500 м /за автомагистрали и скоростни пътища/ и 500 м /за останалите пътища/ преди и след РС няма пътни възли и кръстовища. РС е в противоречие с чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 17 б НСПП. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 283/26.06.2017 г., одобрен от директора на ОПУ - Бургас.

По случая е изготвен и доклад изх. № 66-Бс-997/23.06.2017 г. на директора на ОПУ-Бургас, в който в табличен вид са отразени данните за рекламни съоръжения, които не са изградени в съответствие с условията на издадените от АПИ разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение и по-точно чл. 15, ал. 1, т. 4 НСПП.

На заседание на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017 г., с т. 2.172. е одобрен проект на писмо за отказ до „Ей Си Ем Консулт” ЕООД за преиздаване на разрешение № 807/11.12.2003г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път I-9 „Варна - Бургас“ км 199+907 дясно /км 199+900 дясно по разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 807/11.12.2003 г./

В тази връзка е постановен оспореният в първоинстанционното производство отказ на председателя на УС на АПИ, при следните мотиви:

Прието е, че след извършен оглед от представители на ОПУ - Бургас на процесното РС, изградено в обхвата на път I-9 „Варна - Бургас“ км 199+907 дясно /км 199+900 дясно по РЕ № 807/11.12.2003г./ е констатирано, че РС в целия си габарит отстои на 2, 90 м от ръба на пътната настилка. РС се експлоатира в противоречие с чл. 15, ал. 1, т. 4 НСПП и не са спазени изискванията на чл. 17б НСПП за преиздаване на разрешението за експлоатация на РС, поради което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на РС.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от некомпетентен орган.

След анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 17б във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 НСПП, съдът е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда заседанието на УС на АПИ от 26.06.2017 г. е проведено при нелегитимен състав от двама души, който не е имал компетентност да взема решения, тъй като не е могъл да формира мнозинство. Не е спазено нормативно установеното изискване при отсъствие на член на УС на АПИ, министърът на регионалното развитие и благоустройството за всеки конкретен случай да определи със заповед друго лице, което да го замести. Действително всички решения на заседанието от 26.06.2017 г. са взети с единодушие, но това не променя извода досежно липсата на изискуемия кворум от трима членове при тяхното вземане. Решения, взети от колективен орган, заседавал при липса на изискуем кворум, са нищожни, тъй като са постановени от некомпетентен орган, заседавал в ненадлежен състав.

Съдът е приел, че след като управителният съвет е заседавал в нелегитимен състав, същият не е бил компетентен да взема решения, поради което приетите решения са нищожни. Ето защо и решението по т. 2.235. от протокола, с което председатея на УС на АПИ е упълномощен да издаде откази за преиздаване на разрешения за експлоатация на РС, също е нищожно. Решението е недопустимо.

В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството.

Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

С решение по т. 2.172 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение № 807/11.12.2003г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път I-9 „Варна - Бургас“ км 199+907 дясно /км 199+900 дясно по разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 807/11.12.2003 г./. Именно това е актът, предмет на оспорване в настоящото производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4764 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и състава на АССГ, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решението на УС на АПИ по т. 2.172 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от същия единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо и липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4764 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта – Управителен съвет на А. П инфраструктура, а председателят на УС на АПИ.

Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на А. П инфраструктура. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София -град е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на А. П инфраструктура.

По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1381 от 02.03.2018 г., постановено по административно дело № 12098 по описа за 2017 г. на Административен съд – София – град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.