Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на Н.В срещу решение № 30/05.02.2018г. постановено по административно дело № 373/2017г. по описа на Административен съд /АС/ – Ямбол.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона, както и че решаващият състав не е събрал, анализирал и обсъдил релевантните към случая факти по начин, който би довел до правилното решаване на спора. Оспорва изводите на съда, че при постановяване на решение № 270/20.07.2017г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същото не е в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Твърди, че в хода на производството се е доказало, че спрямо нея са приложени множество дискриминационни мерки – преследване, подбуждане към дискриминация, неблагоприятно третиране, тормоз, социална дискриминация, както и нееднакво прилагане на критерия „тежест на нарушението“, което е довело до поражения като принизяване на чувството за социална ценност, представите за чест и достойнство, обида, отчаяние, чувство за малоценност. Твърди, че спрямо нея е налице различно третиране, извършено поне на два от дискриминационните признаци, като е налице пряка причинно – следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която се изразява в признак по чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) /ЗЗДискр./ - на личното и обществено положение. Излага съображения, че ответната страна, в съответствие с чл. 9 ЗЗДискр., не е доказала, че не е налице нарушение на принципа на равно третиране. Иска от съда да уважи жалбата и да реши делото по същество, като уважи жалбата пред КЗД. Не...