Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, срещу решение №390/20.02.2019 г. постановено по адм. д.№3483 по описа на Административен съд гр. П. за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001617009365-091-001 от 31.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №602/15.10.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „Лупо комерс“ ЕООД е установен корпоративен данък по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О)/ЗКПО/ за 2014 г.; за 2015 г. и за 2016 г. в общ размер на 4 403.42 лв. главница и лихви в размер на 1 138.12 лв.
Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с нормите на приложимия материален и процесуален закон, както и в разрез със събраните и приложени по делото доказателства.
Фактическата обстановка е възприета погрешно от решаващият състав и това е довело до извеждането на неправилни и незаконосъобразни изводи. Възразява се срещу приетото от съда, че осчетоводените от дружеството разходи за застраховки, са действително извършени от него и са свързани с дейността му.
Анализът и съвкупната преценка на събраните и приложени по делото доказателства, в това число и заключението на изслушаната в хода на делото ССчЕ и свидетелските показания не доказват, че осчетоводените от „Лупо комерс“ ЕООД разходи, за застраховки са свързани с икономическата му дейност, поради което за тях е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Като е приел обратното първоинстанционният съд е извел необоснован и материално незаконосъобразен извод.
Макар постановеното решение да са описани подробно всички доказателства събрани по делото, първоинстанционният съд не е преценил доказателствата и не е изложил констатации по фактите и не е напрали правни изводи по същество на спора.
Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден ревизионният акт.
Ответникът - „Лупо комерс“ЕООД, чрез адв.. П, в проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Становището му за не основателност на оспорването се аргументира с обстоятелството, че първоинстанционният съд е описал и обсъдил подробно релевантните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като е достигнал до законосъобразният извод за отмяна на ревизионния акт.
Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, намира подадената касационна жалба за допустима и основателна. В процесното решение, липсва обсъждане на описаните по делото доказателства и не са изложени правни мотиви във връзка с тях. Констатира се съществено процесуално нарушение при постановяването на решението, тъй като не е направен необходимият правен анализ и оценка на събраните доказателства. АС-Пловдив не е изложил свои мотиви по същество на спора.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния е бил ревизионен акт №Р-16001617009365-091-001 от 31.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №602/15.10.20018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „Лупо комерс“ЕООД, са установени следните задължения по ЗКПО: за 2014 г. главница в размер на 1637.25 лв и лихви в размер на 554.27 лв.; за 2015 г. главница в размер на 971.02 лв. и лихви в размер на 229.85 лв. и за 2016 г. главница в размер на 1795.15 лв. и лихви в размер на 354 лв.
За да увеличат финансовия резултата на дружеството и да му определят допълнително задължения по ЗКПО, органите по приходите са приели, че „Лупо комерс“ ЕООД отчита разходи, свързани с поддръжката и застраховането на автомобили, които се ползват от трети лица. Тези разходи не са префактурирани на клиентите, поради което с тях дружеството неправомерно е намалило печалбата си за съответни период. Разходите направени за застраховки, не са признати за данъчни цели, тъй като са документално необосновани и несвързани с дейността. Установено е, че такива разходи са осчетоводени за 18 бр. автомобили за 2014 г. 9 бр. автомобили за 2015 г. и 18 бр. автомобили за 2016 г. За да откажат претендираното право, приходните органи са се позовали на обстоятелството, че процесните автомобили не са собственост на ревизираното лице и съответно то не може да разходва средства за тях, с които да намалява печалбата си.
В оспореното решение, съдът е описал доказателствата събрани в ревизионното производство, както и тези събрани в производството пред него и е констатирал лаконично, че: "ревизионният акт е издаден в противоречие с нормите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, т. е. при неправилно прилагане на относимите материално правни норми и е незаконосъобразен".
Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
От съдържанието на решението е видно, че макар да е направено подробно описание на събраните по делото доказателства, мотивите на съда по обсъждането на тези доказателста се изразяват в констатацията, че е налице противоречие на РА с материалния закон. Събраните и описани в решението доказателства изобщо не са били конкретно обсъдени от първоинстанционния съд. Не са формирани никакви изводи на база приетите по делото доказателства. При постановяване на съдебния акт, задължение на съда е да обсъди и анализира представените доказателства поотделно и в съвкупност, и да посочи какви констатации прави въз основа на тях. Необходимо е да се обоснове със съответни ясни мотиви крайния извод за законосъобразност или незаконосъобразност на РА. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. В атакуваното решение мотиви не са изложени. Поради необсъждането на доказателствата, крайният извод на решаващият състав, за незаконосъобразност на РА е направен при съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на обсъждане пречи на ефективния касационен контрол върху първоинстанционното съдебно решение.
Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд, като съд по същество, е длъжен да изследва всички обективни факти, установени в хода на ревизията и в хода на съдебния процес, като обсъди наведените твърдения за незаконосъобразност на РА при обжалването, след което да обоснове извод за наличие на законовите предпоставки за начисляване на допълнителен данък по ЗКПО.
Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви свързани с конкретните твърдения на органите по приходите и ревизираното лице и при необоснованост на крайния извод за незаконосъобразността на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество.
При новото разглеждане на делото съдът следва да направи и изложи свои правни изводи въз основа на приетите за установени факти, като извърши анализ на всички спорни моменти и ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, а не както съдът е сторил в настоящото производство само да опише доказателствата събрани от органите по приходите и тези в съдебното производство, без мотиви защо ги кредитира или не и защо.
При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото пред Върховния административен съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №390 от 20.02.2019 г. постановено по адм. д.№3483 по описа на Административен съд Пловдив за 2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.