О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 58

гр.София, 05.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3682/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 70 от 25.04.2019 г. по гр. д.№ 144/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд № 1518/ 28.12.2018 г. по гр. д.№ 61/ 2018 г. (поправено с решение № 195 от 14.02.2019 г. по същото дело) и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) иск, квалифициран по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К. Г. И. има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. поради погасяване на правото по давност.

Жалбоподателката повдига като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, които съдът уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: за възможността да се погасяват по давност установителни искове за субективни права; за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229 ал. 1 т. 9 (предишна т. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212 ал. 1 т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му, както и погасява ли се то...