Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. София, 31.01.2020год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря В. М като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1757 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу решение №399 от 19.02.2018г. по гр. д. №166/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №7733 от 25.10.2016г. по гр. д. №3062/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „Б. П. Б“ АД, гр. София на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ сумата 306 204 лева, представляваща стойността на заложеното вземане по договор за особен залог №066-1/2008 от 31.01.2008г., за което фондът е уведомен по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ на 23.08.2010г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че плащането на заложено по реда на ЗОЗ вземане от третото задължено лице в полза на длъжника, извършено след съобщаването на залога по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и след вписването на пристъпване към изпълнение, независимо дали е получено съобщение за това по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, няма погасително действие за третото задължено лице и то остава да дължи на заложния кредитор сумата по залога. Оспорва аргументите...