Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. П. Б., чрез заместник-настойника П. А. И., назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район”П.” за особен представител на ищеца по реда на чл. 169, ал. 1, изр. 2-ро СК чрез адв.М. Т. срещу решение № 182/07.12.2017 г. по в. гр. дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 791/22.05.2017 г., по гр. дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които е уважен предявения от Д. П. Б., действащ чрез настойника П. А. И. против Й. Д. Б. иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и същата е осъдена да заплати по сметка на Варненския окръжен съд 1/3 от държавна такса за образуване на делото, както и е осъдена да заплати на Д. П. Б., действащ чрез настойника П. А. И., 1/3-та от съдебно-деловодните разноски, както и е осъдена да заплати на адв.М. Т. 1/3-та от адв. в.ие на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и е прекратено производството по делото в тази част. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд и в частта, с която е отменено решение № 791/22.05.2017 г., постановено по гр. дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд в частите както следва: в частта, с която е призната нищожност на правна сделка, покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 141/23.10.2015 г. за продажба на недвижимия имот – жилище-апартамент с идентификатор 10135.2575.1208.1.2 съгласно КККР, представляващ самостоятелен обект с площ от 138 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение със застроена площ от 69 кв. м., ведно с таванско помещение със застроена площ от 37.71 кв. м., ведно със съответните ид. части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, в която се намира обекта за сумата от 46 980 лв., поради нарушение на добрите нрави, по иска на Д. П. Б., действащ чрез настойника си П. А. И. против П. Я. Д. и Г. Д. Я. на осн. чл. 26 ЗЗД, както и в частта на присъдените в тежест на ответниците разноски и вместо отменената част е отхвърлен предявения от Д. П. Б., действащ чрез заместник - настойник П. А. И., назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район”П.” и за негов особен представител по реда на чл. 169, ал. 1 СК против П. Д. Я. и Г. Д. Я. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 141/2015 г., като сключен в нарушение на добрите нрави и е отхвърлен предявения от Д. П. Б., действащ чрез П. А. И. – заместник-настойник и особен представител на ищеца против П. Д. Я. и Г. Д. Я. и Й. Д. Б. иск с пр. основание чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 141/23.10.2015 г., като сключен от представителя Й. Д. Б. във вреда на представлявания Д. П. Б. и в частта на присъдените в тежест на Д. Б. разноски. В касационната жалба се поддържат основания за нищожност на решението, за недопустимост и неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК – постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението – първоначално и второ по ред, с което е допълнено и уточнено първото са формулирани въпросите: 1. следва ли, ако въззивния съд има различни фактически и правни изводи от първоинстанционния да обсъди всички доказателства по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. следва ли нуждата, за която се иска разрешение по чл. 130 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи, чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето и на поднастойния, допускащо се с разрешение на районния съд по настоящия му адрес да бъде реална, 3. следва ли тази нужда да бъде доказана, 4. достатъчно ли е разпореждането с вещта в хипотезата на чл. 130 СК само да не противоречи на интереса на детето/поднастойния/, 5. твърденията, че плащането на продажната цена след разрешена сделка, ще бъдат по банкова сметка на детето/поднастойния приема ли се, че удовлетворяват твърдяната нужда в искането за разрешение. Втори, трети, четвърти и пети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението на касационните основания по чл. 281 ГПК са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Й. Д. Б., чрез адв. Х. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Ответниците по касационната жалба Г. Д. Я. лично и като пълномощник на П. Д. Я. в писмен отговор са изразили становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 40 ЗЗД.

От фактическа страна е прието за безспорно между страните, както и установено от приложените по делото писмени доказателства, че с решение №955/23.06.2014г., постановено по гр. дело №214/14г. по описа на В., влязло в сила на 12.07.2014г., ищецът Д. П. Б. е бил поставен под пълно запрещение.С протокол от 27.10.2014г. на органа по настойничество и попечителство при [община] за негов настойник е била назначена Й. Д. Б., за зам. настойник П. А. И. и за членове съветници на настойническия съвет М. С. И. и В. Г. В..

След смъртта на родителите му П. И. Б.., поч. на 16.08.2012г., и Е. Д. П., поч. на 06.11.2012г., Д. Б. се е легитимирал като собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, представляващ жилище-апартамент с идентификатор 10135.2575.1208.1.2 по КККР, одобрени 2008г., за който П. И. Б. се е легитимирал като собственик с к. н.а.№109/07г.

По молба на Й. Б. /с приложено към нея становище на настойническия съвет/дадено без участието на зам. настойника П. И./, според което продажбата е необходима, за да се осигурят средства за лечението на Д. Б./ е издадено от В. разрешение по реда на чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК с определение от 23.10.2015г. за извършване продажба имота на поставения под пълно запрещение за сумата от 46 980лв., която да бъде преведена по посочената в определението негова банкова сметка в [фирма]. С договор за покупко-продажба, обективиран в н. а.№141/23.10.2015г., Д. Б., действайки чрез настойника си Й. Б., е продал недвижимия имот на ответника П. Я./по време на брака му с ответницата Г. Я./ за сумата от 46 980лв. при данъчна оценка на недвижимия имот 46 978лв.В акта е посочено, че от общата сума от 46 980лв. 43 058, 92лв. са изплатени по банков път в откритата на името на продавача банкова сметка в деня на подписване на договора, 2 000лв. са изплатени преди подписване на договора по договор за правна помощ и съдействие по процесуално представителство по гр. д. №214/14г. по описа на В. и 1 921, 08лв. са изплатени преди подписване на договора, съставляващи направени разноски по договор за възлагане и заплащане на дължими местни данъци и такси.

Прието е за установено от представените платежно нареждане и операционна бележка, двете от 23.10.2015г., че сумата от 43 058, 92лв. е била преведена от купувача по посочената в определението на В. банкова сметка на Д.Б..

Със заповед от 23.11.2012г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”-В. Д. П. Б. е настанен в специализирана институция-Дом за възрастни с физически увреждания /Д. „Г.”/ с определено дългосрочно предоставяне на социалната услуга. Според мотивите на заповедта настаняването се налага предвид необходимостта от специфични грижи, касаещи здравословното му състояние. Прието е също от съда, че между страните не е спорно, че от настаняването през м. 11.2012г. и понастоящем Д. Б. пребивава в този дом.

Съдът е приел, че според заключението на СПЕ от 23. 01.2017г., изготвено от в. л. д-р К.К. и обясненията на в. л. в о. с.з. на 16.02. 2017г., Д. Б. страда от параноидна шизофрения с придружаващи заболявания: травмена болест на мозъка, състояние след политравма, вкл. ЧМТ с мозъчна контузия, спастичен тип, повече в ляво, увредено зрение в ляво-левкома на лявото око, характеропатия-като резултат от органично увреждане на мозъка след няколко ЧМТ. След последното проведено активно антипсихотично стационарно лечение в психиатрична болница, приключило на 23.05.2014г., отново е преведен в Д. „Г.” и от тогава е с поддържаща терапия от С. 2 мг. и К. 1000 мг., които медикаменти се заплащат на 100% от Здравната каса. Към 2015г. и понастоящем не се е налагало прилагането на допълнително лечение, извън вече прилаганото, а и заболяванията му имат хроничен и прогресиращ ход. Наред с горното се усложнява и двигателната му активност, като тя става все по-трудна и изисква инвалидни средства. Съдът е посочил, че според обясненията на в. л. в о. с.з. Д. Б. не може да живее сам, без да бъде обгрижван.Състоянието му е стабилизирано благодарение на активната медицинска и социална обгриженост в Д. „Г.”.

Съдът е приел, че нищожни съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД са договорите, които накърняват добрите нрави, че основанието за тази нищожност е обективно. Посочил е, че е достатъчно сключеният договор обективно да е в противоречие с общоприетите правила за добри нрави, като е без значение субективното отношение на лицата, сключили сделката, вкл. съзнаването на нарушаването на тези правила. Прието е, че тези правила имат неформален характер, като неписани такива, но които наред с правните норми регулират обществените отношения. Приел е, че за да се осъществи фактическият състав на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е необходимо сключеният договор по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни субекти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава.Нищожни на посоченото основание според въззивния съд са и договорите, при които престациите са нееквивалентни, но само тогава, когато насрещната престация е незначителна и практически нулева, но не и тогава, когато се различава от обичайната.

Въззивният съд е приел, че за процесния договор насрещната престация - даденото от Я. по него, не е незначително, поради което и не попада в цитираната хипотеза. Приел е също, че е продаден единственият недвижим имот, притежаван от лице, поставено под пълно запрещение, т. е. такова, което поради душевната си болест е в невъзможност да се грижи само за своите работи. Съпругата на купувача е собственик на първия етаж от жилищната сграда, на втория от която е разположен притежаваният от лицето недвижим имот, като лицето не се е нуждаело към датата на продажбата от допълнителни средства за лечението си и пребивава в специализирана институция. Прието е, че продажбата е осъществена на стойност, надвишаваща пазарната стойност на недвижимия имот към датата на сделката - съгласно комплексната СТЕ от 12.04.2017г. пазарната стойност на недвижимия имот съобразно неговото състояние към 23.10.2015г. е в размер на 46 700лв./продажната цена в размер на 46 980лв./. Прието е също, че недвижимият имот е бил в състояние, изискващо съгласно цитираната СТЕ сумата от 27 500лв. за ремонти работи за отстраняване на дефектите му и сумата от 27 976лв. за довършителни работи. Съдът е приел, че посоченото от СТЕ състояние на недвижимия имот се установява безпротиворечиво и от събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.П.Д., св.М.И., М. И. и св.И. К.. Посочил е, че в този недвижим имот /а и в друг/ въззиваемият предвид заболяванията си не е можел да живее след смъртта на родителите си самостоятелно, поради което и е настанен в подходяща социална институция, където за него се полагат адекватни грижи, довели до стабилизиране на състоянието му съгласно приетата СПЕ. Приел е, че недвижимият имот поради състоянието си/незавършен, рушащ се/ не е можел да бъде отдаван под наем и да му носи доходи, като същевременно е подлежал на задължителни необходими ремонтни и възстановителни работи в интерес на сигурността, безопасността и здравето на гражданите /падащи парчета от конструкцията, развъдник на плъхове и мишки/, за които общинската администрация е можела да издаде предписание по реда на чл. 195 и сл. от ЗУТ, вр. Наредба за принудителното изпълнение на заповед за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях по чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, издадена от Общински съвет В., като според съда не е спорно между страните, че ищецът не разполага със средства, с които да се извършат тези необходими ремонтни и възстановителни работи.

Съдът е приел, че сумата, получена от продажбата на недвижимия имот и преведена по сметката на ищеца е използвана за сключване на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №82/25.04.2016г., сключен чрез Й. Б. в качеството й на настойник /след дадено разрешение по чл. 165, ал. 4, вр. чл. 130, ал. 3 от СК/, за закупуването от Д. Б. на земеделска земя, съставляваща ПИ с идентификатор 40049. 9.13, с площ от 19 501 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], област Д. за сумата от 40 950лв. при данъчна оценка на имота 2 293, 20лв. За този имот е сключен договор за наем на земеделска земя от 12.07.2016г., с договорената наемна вноска „максималната за региона”. На 07.12.2016г. му е преведено по посочената сметка в [фирма] арендно плащане в размер на 1 560лв. или рента от 80лв. за дка. Прието е, че продажбата на недвижимия имот на ищеца за сума, надвишаваща пазарната му стойност, който имот той не е можел сам да обитава/а и не го е обитавал/ поради собственото си здравословно състояние, както и поради изключително лошото техническо състояние на имота, с цел да се закупи друг недвижим имот, който не е на много по-ниска стойност от първия, но който може да му носи регулярно доходи, без да се налага допълнителното инвестиране на средства/както при първия, а и които средства той не е притежавал/, не е сделка, която по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явстващо противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за повечето правните субекти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава. Заплащането на част от цената чрез прихващане на заплатените от купувачите, но дължими от ищеца към датата на сделката през 2015г. местни данъци и такси за имота в размер на 1 921, 08лв. според съда също не сочи на такова противоречие. По отношение на сумата от 2000лв., която е била дадена от Г.Я. през 2014г. на Й. Б. като необходима й във връзка с водене на производството по гр. д.№214/ 14г./за заплащане на съдебно-деловодни разноски по делото и адв. х. за процесуалния представител адв.Й.Р./ съдът е приел, че от една страна по тези производства ищецът няма право на разноски, т. е. сторените от него такива следва да останат за негова сметка, а не за сметка на запретения, но от друга според съда не горното е било водещата цел на сключения договор за продажба, като степента на морална укоримост на това поведение, т. е. неговата тежест не би могла да доведе самостоятелно до извод за нищожност на сделката поради нарушаване правилата на добрите нрави.

При тези съображения е формиран извод, че предявеният иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Приел е, че решението на В. в частта му, с която същият е уважен по отношение на ответниците Я. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът се отхвърли. Приел е също, че решението в частта му, с която този иск е уважен по отношение на ответницата Й. Б. е недопустимо, тъй като същата не е страна по сключения договор, а само законен представител на страната, поради което и не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С оглед на това е изведен извод, че решението в тази му част, съответно и в частта му, с която същата е осъдена да заплати разноски по този иск следва да бъде обезсилено, съответно производството по делото в тази му част прекратено.

Въззивният съд е разгледал и предявения евентуален иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, поради сбъдване пред въззивниата инстанция на вътрешнопроцесуалното условие, под което е бил предявен този иск.

Прието е, че извършената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представителя, но същата няма да породи целените с нея правни последици и ще бъде недействителна, ако представителят се споразумее с другата страна по сделката във вреда на представлявания. Съобразена е практиката на ВКС, изразена в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, според която фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД, се състои от два елемента: обективен - обективно увреждане към момента на сключване на договора интересите на представлявания, което не е незначително, и субективен - „споразумяването” между представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания, което се изразява в тяхната недобросъвестност, т. е. и двамата знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда интересите на представлявания. Съдът е приел, че в случая не са налице уговорени по-неблагоприятни за представлявания условия по сделката, а напротив нормалните за този договор условия, вкл. при цена малко по-висока от пазарната. Посочил е, че не може да се приеме, че договорът се явява безполезен за представлявания, нито, че е сключен в противоречие с неговите интереси. Изведен е извод, че при липсата на първата от посочените предпоставки, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Посочил е, че по този иск представителят Й.Б. е процесуално легитимирана да участва като ответник, макар и да не е страна по договора, тъй като в производството се изследва нейният сговор, съответно недобросъвестността й в качеството й на законен представител на поставената под пълно запрещение страна, и е от значение за отношенията й с представлявания, включително отговорността й.

С оглед на посочените съображения въззивният съд е постановил обжалваното решение.

По правните въпроси:

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя.

С решение № 204/28.10.2015 г. по гр. дело № 2584/2015 г. на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК е дадено разрешение на правния въпрос в смисъл, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите на страните, като ясно и конкретно изложи в решението върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства мотивирано да обоснове кои възприема и кои не.

Правният въпрос е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втори, трети, четвърти и пети въпроси от изложението, тъй като същите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 182/07.12.2017 г., постановено по в. гр. дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 382/19.01.2018 г., подадена от Д. П. Б., ЕГН [ЕГН], чрез заместник-настойника П. А. И., назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район”П.” за особен представител на жалбоподателя по реда на чл. 169, ал. 1, изр. 2-ро СК, чрез адв. М. Т., [населено място], [улица]” № 18, ет. 2, офис 1.

Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: