Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София-град против решение № 4885 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 13498/2017 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено решение № 1040-21-457/27.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № РО-5-21-00314265/12.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО по жалба на д-р А.Х и д-р Р.Ш, и в частта за присъдените разноски.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска се отмяна на решението, отхвърляне на оплакванията и потвърждаване на административния акт.
Ответниците по касационната жалба - д-р А.Х и д-р Р.Ш, чрез пълномощникът си адвокат С.М, оспорват касационната жалба. Считат обжалваното решение за правилно и съобразено с материалния закон. Претендират разноски за касационната инстанция.
Ответницата по касационната жалба М.С чрез пълномощника си адвокат Г.Т изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответницата д-р С.В не е изразила становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по отношение на д-р А.Х и д-р Р.Ш решение № 1040-21-457/27.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № РО-5-21-00314265/12.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което разпоредено д-р А.Х, д-р Р.Ш и д-р С.В да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00292482/10.07.2017 г. В размер на 2081, 38 лева главница и 372, 34 лева лихва на основание чл. 110, ал. 3 от КСО. С решението е оставена без разглеждане жалбата на д-р С.В срещу решение № 1040-21-457/27.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град поради това, че не е обжалвала пред горестоящия административен орган разпореждане № РО-5-21-00314265/12.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, и производството в тази му част е прекратено. В тази част решението на първоинстанционният съд не е обжалвано.
За да отмени решението на административния орган първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице всички обективни признаци на сложния фактически състав и не са настъпили релевантните юридически факти, за да се реализира имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК - д-р. Х и д-р. Ш. Приел е, че двамата лекари не са извършили нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки при постановява на заключението за процента намалена работоспособност на М.С. Решението е правилно.
По делото е установено, че д-р. Х, д-р. Ш и д-р. В са били членове на ТЕЛК за общо заболяване I-ва МБАЛ София. В това си качество са издали ЕР № 0205/28.01.2015 г., с което са определени на М.С ТНР 66%, дата на инвалидност 28.01.2015 г. и срок на инвалидност 01.01.2018 г. На основание така издаденото ЕР с Разпореждане № [ЕГН] от 10.03.2015 г. На М.С е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер на основание чл. 98, ал. 7 КСО. С ЕР № 191/13.05.2016 г. на НЕЛК специализиран състав по УНГ болести е отменено ЕР № 0205/28.01.2015 г. на ТЕЛК и върнто за ново освидетелстване. В изпълнение на ЕР на НЕЛК е постановено ЕР № 2005/11.07.2016 г. на ТЕЛК по общо заболяване при 1 МБАЛ София, 1 състав, съгласно дадените указания от НЕЛК на М.С е определена 54% ТНР, с дата на инвалидност 28.01.2015 г. и със срок на инвалидност до 01.07.2019 г. С ЕР № 2504/04.10.2016 г. на ТЕЛК по общо заболяване при 1 МБАЛ София е коригирано ЕР 2005/11.07.2016 г. в т. 12 "Инвалидност по причина" с дата за инвалидност/освидетелстване 11.07.2016 г. С оглед новопостановеното ЕР на ТЕЛК на основание чл. 95, ал. 2, чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е издадено Разпореждане № [ЕГН] на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което е отменено разпореждането за отпускане на пенсия за ИОЗ на М.С, считано от 28.01.2015 г., тъй като за същата имало ново ЕР, с което е определена 54% ТНР с дата на инвалидизиране 28.01.2015 г. На основание ЕР № 2504/04.10.2016, коригиращо датата на освидетелстване на ТНР на Сантова от 11.07.2016 г. същата придобила право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от новата дата на инвалидизиране - 11.07.2016 г., в следствие на което е разпоредено надвзетата сума за периода 28.01.2015, г до 30.06.2016 г. да се събере от членовете на ТЕЛК за общо заболяване III състав при I МБАЛ София.
На основание чл. 110, ал. 3 КСО е съставен Ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00292482/10.07.2017 г. за извършена частична ревизия на разходите по ДОО за събиране на сума в размер на 2453, 72 лв., от които главница 2081, 38 лв. и лихва - 372, 34 лв. за причинени щети на ДОО от неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Срещу ревизионния акт за начет на основание чл. 110, ал. 2 КСО е подадено възражение вх. № 1043-21-188#27/11.09.2017 г. от д-р. Х, д-р. Ш и д-р. В. С мотивирано заключение по чл. 110, ал. 2 КСО на ст. инспектор по осигуряването в Дирекция "КПК" е предложено издаване на Разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите по ревизионния акт за начет. С Разпореждане № РО-5-21-00314265/12.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено д-р. Х, д-р. Ш и д-р. В да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00292482/10.07.2017 г. Срещу така подаденото възражение е подадена жалба по административен ред на основание чл. 117, ал. 2 КСО с вх. № 1012-21-1236/02.10.2017 г. от д-р. Х и д-р. Ш. С решение № 1040-21-457/27.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град жалбата им е оставена без уважение и е потвърдено разпореждане № РО-5-21-00314265/12.09.2017 г.
При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е отменил по отношение на д-р. Х и д-р. Ш решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за внасяне на сумите по ревизионния акт. Правилно е приел също, че в случая не са налице всички обективни признаци на сложния фактически състав и не са настъпили релевантните юридически факти, за да се реализира имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК - д-р. Х и д-р. Ш, както и че не е доказано двамата лекари да са извършили нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки при постановява на заключението си за процента намалена работоспособност на М.С.
Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до" за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В настоящият случай административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора искането на д-р. Х и д-р. Ш за заплащане на разноски в размер на по 690 лева за всеки един от тях е основателно. Представени са доказателства за сторени такива от двамата ответници по касационната жалба - заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е и списък на разноските.
Искането на ответницата по касационната жалба М.С за заплащането на разноски, направено чрез пълномощника и адвокат Трайков в отговора на касационната жалба, е неоснователно. Страната не е представила доказателства за сторени разноски в производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4885 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 13498/2017 г. на Административен съд София-град .
ОСЪЖДА ТП на НОИ - София-град да заплати на д-р А.Х, ЕГН [ЕГН], сумата от 690, 00/шестстотин и деветдесет/ лева разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - София-град да заплати на д-р Р.Ш, ЕГН [ЕГН], сумата от 690, 00/шестстотин и деветдесет/ лева разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.