Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б. срещу решение № 2039/30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2159/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № ФП57442-1/18.05.2017 г., издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б..

Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че С.К не е собственик на облагаемия имот, тъй като са налице доказателства в обратната насока. Навежда се довод, че съдебното решение е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по спор за собственост, за който не е бил сезиран, а и в административното производство е недопустимо разрешаването на спорове за собственост. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С.К, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е установил, че процесната сграда, която е била заявена с декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 1998 г. е претърпяла промени и не съществува в заявения вид, но жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ – да подаде нова декларация в 2-месечен срок от настъпване на промяната, поради което и в съответствие с правните норми на ЗМДТ административният орган е определил ТБО за 2015 г. и за 2016 г.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:...