Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, подадена чрез процесуалния представител юрк.М.С, против решение № 310 от 27.04.2018г., постановено по адм. дело № 519/2017г. по описа на Административен съд - Хасково, с което, по жалба на К.В от [населено място], е отменена негова Заповед №03-РД/844 от 13.04.2017 г., в частта на отказано/пълно или частично/ финансово подпомагане по т.II – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, за финансиране на разходите по подадено заявление за подпомагане с УИН 26/04/1/0/03316 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.

Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател с пространни съображения твърди, че в обжалваната част - по т. т. 1, 3-9 съдът неправилно е приел, че оспореният акт не е надлежно мотивиран и противоречи на основния принцип на административното производство - за откритост, публичност и прозрачност, а в частта по т. т.2, 10 и 11 и че не е съобразен и с материалния закон и излага изключително подробни съображения по приложимите разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 г. (Наредба № 9/2015 г.), издадена от МЗХ. Навежда и довод за неправилна преценка на съда по осъждането му за разноските в първоинстанционното производство –в частта за адвокатски хонорар в размер на 5375 лева, присъдени в полза на К.В,които намира за прекомерни.Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт, да намали присъдените от АС-Хасково разноски и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител, нито писмено становище.

Ответникът по касационната жалба - К.В, чрез процесуалния си представител адв.. К и в писмено възражение оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”. Намира оспорената заповед за немотивирана в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че излагането на мотиви в касационната жалба не може да санира допуснатата незаконосъобразност.Счита за обоснован изводът на съда, че е незаконосъобразно да се прилагат референтни разходи, обявени след подаване на заявленията-предвид установеното, че периодът на прием на заявления е започнал на 14.04.2015г. и всяко коригиране на публикуваните списъци, с които са определени референтните стойности от страна на адм. орган, е незаконосъобразно, освен че актуалните списъци с активи и съответни референтни стойности следва да се преценяват към момента на качването им в базата данни на Държавен фонд „Земеделие“, но не и след изменението им и то в период, следващ началото на подаване на заявление. Намира и, че констатираното от съда противоречие на процесната заповед в обжалваната й част по т. II.10 и 11 с материалния закон е правилно и законосъобразно, какъвто е и изводът му за дапуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила .Счита, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2 т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед в процесната част, както аргументирано е приел съдът с обжалваното решение. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на К.В от [населено място], срещу заповед № 03-РД/844 от 13.04.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 41, ал. 1 и 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4”Инвестиции в материални активи” от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010, в частта на отказано финансово подпомагане по раздел II, т. 1-11 .В необжалваната част (р-л I) е одобрено финансиране на заявлението за подпомагане за проект на стойност 1 807 223.36 лв./,а в обжалваната-р-л II е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта, надвишаваща одобрените разходи по т.I, а именно :1. Разходи за Трактор STEYR, модел 4130 PROFI CVT ET – PROFI на обща стойност по проекта в размер на 288 520 лева, от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 57 703.88 лв.,2. Разходи за навесен обръщателен плуг LEMKEN, модел EUROPAL 9 HYDRIX 4+1 N 120 – на обща стойност по проекта в размер на 76 055 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 76 055 лв.;3. Разходи за GPS система с точност 20 см. Trimble, модел EZ GUIDE-250 – на обща стойност по проекта в размер на 4 530 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 901.20 лв.;4. Разходи за Микро гранулатор MaterMacc, модел 6 – на обща стойност по проекта в размер на 5 170 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 1 030 лв.;5. Разходи за валяк DAL-BO, модел COMPACT Classic 6.3 – на обща стойност по проекта в размер на 30 840 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 6 165.60 лв.;6. Разходи за Балопреса ABBRIATA, модел М 61 SUPER – на обща стойност по проекта в размер на 36 290 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 11 889.20 лв.;7. Разходи за Сеялка MaterMacc, модел MS 4100 – на обща стойност по проекта в размер на 47 160 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 9 432 лв.;8. Разходи за Тороразпръсквачка AGRIMIX, модел DR 2X 1800 – на обща стойност по проекта в размер на 25 250 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 5 046.80 лв.;9. Разходи за Сеялка за житни култури Pneusej, модел 4.5 MSh - на обща стойност по проекта в размер на 46 260 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 9 252.00 лв.;10. Разходи за Договор за правно обслужване на обща стойност по проекта в размер на 98 800 лв., от които неодобрени за финансиране 98 800.00 лв. и 11. Разходи за Строителен надзор на обща стойност по проекта в размер на 7 800 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 7 800 лв.

Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт в частта по р-л II е опорочен поради липса на факти, обосноваващи извода за отказ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби отм. енителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Съдът отменил оспорения акт в частта в по раздел II, т. 1-11, с която не са одобрени разходи и в тази част върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено на 08.06.2015 заявление с УИН 26/04/1/0/03316 от земеделски стопанин, регистриран с УРН 648422 и номер на проекта 26/04/1/0/03316, за отпускане на финансова помощ по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, за проект с наименование „Изграждане на складово стопанство и закупуване на земеделска техника”.

С оспорената заповед изпълнителният директор на ДФЗ одобрил за финансиране това заявление за подпомагане за проект на стойност 1 807 223.36 лв., одобрени разходи 1 523 147.68 лв., субсидия 761 573.85 лв. и срок на завършване на инвестицията 24 месеца от датата на влизане в сила на договора за предоставяне на финансова помощ-по 18 точки на раздел I, и не одобрил напълно разходи по т. т. 2, 10 и 11, респ. частично по т. т. 1, 3-9 на раздел II в посочения по-горе размер .

В посочената по-горе част съдът приел оспорената заповед за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и че е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че по всички оспорени точки административният орган не го е съобразил.Освен това счел –по отношение на довода за неспазени административнопроизводствени правила, че по т. т.1, 3-9 на раздел II, административният орган не ги е съобразил, тъй като извършеното “редуциране” на разходите, посочено в мотивите за отказа, е осъществено в нарушение на закона и на основни принципи на административния процес. Т. извод обосновал с аргументи, изведени от чл. 12 от АПК, регламентиращ принципа за достъпност, публичност и прозрачност на административния процес и този на чл. 13 АПК за предвидимост, а и общия принцип в АПК за надлежна мотивираност на властническото волеизявление. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на заповедта в тази отменена част решаващият съд приел, че в нея не са изложени фактическите основания за намаляване на заявените разходи, както и че липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи, освен че не е описан начинът на формиране на размера на отпуснатата субсидия. Независимо от този, съдът извел и втори извод, а именно, че в конкретния случай, за да откаже частично финансиране на заявените от земеделския производител разходи за закупуване на техника, административният орган посочил, че не одобрява съответния размер от заявените разходи, “защото надвишават определените референтни /пределни/ разходи за съответния актив”, но в нарушение на основно начало на административният процес са променени двукратно и едностранно първоначално определените от него на осн. чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. референтни стойност на активите, за които оспорващият е кандидатствал по мярка 4, подмярка 4.1 от ППРС 2014-2020 г. и това не е оповестено публично на заинтересованите страни. Този извод обосновал с изводите по кредитираната като неоспорена съдебна експертиза –основна и допълнителна/л. 996 и л. 1019 от делото/, както и с приетите писмени доказателства, приложени в томове 1-3. Преценил, че съгласно посоченото правно основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4”Инвестиции в материални активи” от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014-2010 г., не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. В тази връзка съобразил и разпоредбата на чл. 32, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. След анализ на приложимите процедурни правила съдът приел, че административният орган следва да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени преди приемането на заявления за подпомагане. Счел за незаконосъобразно намаляването на одобрените в срока по чл. 32, ал. 10 от наредбата референтни стойности, в който смисъл съобразил и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза в относимата част – за недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием и че определените в базата данни референтни цени за всеки от активите са посочени в предоставените от ДФЗ таблици – „Б. Д „Цени на земеделска техника“, приложени към експертизата /л. 1021/, както и в допълнението й - конкретно в колона 8 за референтните цени на процесните активи, валидни от 28.08.2015г. до 03.10.2015г. (редукция 20 %),и предоставената на вещото лице от ДФ „Земеделие“ информация относно размера на референтните цени, касаещи процесните активи към 27.03.2015г. за всеки актив поотделно.

По отношение на р-л.II, т. 2 от заповедта съдът посочил, че административният орган е постановил пълен отказ за финансиране на заложения в тази точка актив, с основание за отказа - разпоредбата на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г./ и „недопустимост на корекция в представените със заявлението документи/извън случаите по ал. 6/”.След анализ на посочената разпоредба и извод, че в случаи като този РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер/освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор/приел, че посоченото правно основание не дава възможност за отказ за финансиране, а задължава адм. орган да извърши преценка на заложения разход съобразно представени от кандидата три независими оферти и при условие, че кандидатът е действал добросъвестно, оттук и че и в тази си част оспорваният акт е издаден при липса на мотиви.

По отношение на р-л.II, т. 10 от заповедта –за отказани напълно проектни разходи за правни услуги съдът посочил, че административният орган е приел, че те не попадат в изброените в чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. допустими разходи, но тази разпоредба, касаеща „разходи за ноу-хау, придобиване на патенти права и лицензи, за регистрация на търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта“, в случая е изцяло неприложима, а след изменението на наредбата, в сила от 30.09.2016г., респ. към момента на издаване на процесната заповед, т. 13 е станала т. 14 и предвижда допустимост „на разходи в рамките на земеделското стопанство за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1–13, като допустимите разходи за проектиране се изчисляват върху допустимите разходи за проектирания обект”. Приел, че ако административният орган се е позовал на старата редакция на чл. 32 ал. 1 т. 13 от наредба № 9/21.03.2015г., действаща до изменението ѝ, обн. в ДВ бр. 76/2016г., в сила от 30.09.2016г., то допуснатото нарушение не е съществено, доколкото за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт е от значение посоченото от фактическа страна, но че в случая няма посочване на фактически основания, защото само обосновката, че разходите за правни услуги „не попадат в изброените в чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. допустими разходи”, не е достатъчно за извършване на преценка за съответствието с материалния закон, тъй като не става ясно, а само може да се предполага кои допустими разходи е имал предвид административният орган.

По тази точка независимо от този, съдът извел и втори извод, а именно, че в конкретния случай, освен нарушение на изискването за форма, е налице и несъответствие на материалния закон, предвид действащата към момента на издаване на оспорената заповед материалноправна норма на чл. 32 ал. 1 т. 14 от Наредба № 9/21.03.2015г. и договор за правно обслужване /л. 227-229/ и анекс към него /л. 778-780/, за предоставяне на юридическа помощ по всички въпроси от дейността по кандидатстване и изпълнение на проект "Закупуване на земеделска техника и оборудване" по Мярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г., и конкретно на чл. 1, ал. 2 от договора, че юридическата помощ е " устни и писмени консултации; подготвяне на проекти за договори, нотариални актове, пълномощни, декларации и други подобни; вписване в ТР и др.; представителство пред административни органи, когато това е необходимо; изработване на правни анализи по определен/и/ проблем/и/."В тази връзка отчел и че разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г., в относимата редакция (изм.ДВ бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.) предвижда ограничение относно "допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част от разходите по ал. 1, които не могат да превишават определени стойности”,откъдето извел извод, че изричното посочване на разходите за правни услуги като част от разходите по ал. 1 сочи, че те са по принцип допустими, но дали в конкретния случай в заявения им за финансиране размер разходите за такива услуги попадат в нормативно определените прагове, следва отново да прецени административният орган, след като оспорената заповед в тази част, се отмени.

По отношение на р-л.II, т. 11 от заповедта -за отказани напълно разходи за строителен надзор в размер на 7 800 лв. съдът констатирал, че като правно основание административният орган посочил разпоредбата на чл. 126, параграф 2 б.“е“ от Регламент № 966/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. и че „тези разходи следва да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа на добро финансово управление, по специално от гледна точка на икономичност и ефикасност”,с което е възпроизведена разпоредбата от европейското законодателство, но че в оспорения акт не е посочено от административния орган на кое от тези изисквания не отговаря процесният, заложен в проекта разход. И тъй като е посочено само, че от представеното разрешение за строеж № 33/31.07.2015г., подобект „Склад за селскостопанска продукция“ е „V категория“, а съгласно чл. 168, ал. 2 от ЗУТ „Строителен надзор се упражнява от консултант за строежите от първа до четвърта категория“,то счел, че при това фактическо описание за съда не съществува възможност за преценка относно законосъобразността на постановения отказ, доколкото липсва обоснованост на кое от визираните условия, в посочената като правно основание разпоредба на чл. 126, параграф 2 б.“е“ от Регламент № 966/2012г. на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012г., разходите за строителен надзор не отговарят.Затова приел, че при липсата на такива мотиви, процесният акт и в тази му част е издаден при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, обуславящо отмяна и в тази част - отново на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

По тези съображения преценил обжалвания акт в частта на целия втори раздел, с която са отказани за финансиране посочените по-горе разходи, за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

По довода, че размерът на поисканите разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът го преценил за неоснователен, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК и присъдил разноски в поискания и доказан размер, без да ги редуцира. Постановеното решение е правилно.

Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма относими и адекватни констатации по отношение на всички основания за отказ. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви и че не са изложени фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране с оглед посоченото в нея, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 9, т. 13 и т. 15 от Наредба № 9/2015 г. Както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказа по процесните 11 точки. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

Конкретно – за частичния отказ по т. т. 1, 3-9 на раздел II съдът правилно е приел, че от мотивите към оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени .Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. В тази връзка съдът правилно е кредитирал заключението на назначена по делото експертиза за редуцирането на разходите към датата на заповедта на Министъра от 27.03.2015 г. и че не ги надвишават.

Известно е, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито в хода на първоинстанционното производство.

Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно-предвид чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г., съобразно който Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Съобразно последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.

В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични казуси –решение № 11929 от 08.10.2018г. по адм. д. № 7866/2017 г.,решение № 9398 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 10943/2017 г., решение № 13258 от 02.11.2017 г. по адм. д. № 14090/2016 г., решение 14172 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 916/2017 г., решение № 14172 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 916/2017 г. и решение № 9729 от 20.07.2017г. по адм. д. № 5869/2017г. – всички - на ІV отд. на ВАС.

Обоснован е и следващият извод - по т. 2 от р-л.II на заповедта -за пълен отказ за финансиране на актива на основание разпоредбата на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г./ и „недопустимост на корекция в представените със заявлението документи/извън случаите по ал. 6/”,защото съгласно последната за всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 10, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти и РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор.“ Следва, че посоченото правно основание изисква преценка на заложения разход съобразно представени от кандидата три независими оферти, каквито са били представени от жалбоподателя, но представянето им.-прието за недопустимо, при все, че разпоредбата на чл. 37, ал. 9 от Наредбата - в относимата редакция сочи, че „Заявленията за подпомагане и приложените към тях документи могат да бъдат поправяни и коригирани по всяко време след подаването им само в случай на очевидни грешки, признати от РА въз основа на цялостна преценка на конкретния случай, и при условие, че кандидатът е действал добросъвестно.“ Затова е обоснован изводът, че и в тази си част оспореният акт е издаден при липса на мотиви.

Законосъобразен е и правният извод на първоинстанционния съд по отношение на р-л.II, т. 10 от заповедта –за отказани напълно проектни разходи за правни услуги, не само с оглед сгрешената квалификация по чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. - в случая изцяло неприложима, но и защото в случая действително няма посочване от страна на административния орган на фактически основания, тъй като само посочването, че „разходите за правни услуги не попадат в изброените в чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. допустими разходи” правилно е преценено за недостатъчно за извършване на преценка за съответствието с материалния закон.Вторият извод, изведен от действащата към момента на издаване на оспорената заповед материалноправна норма на чл. 32 ал. 1 т. 14 от Наредба № 9/21.03.2015г.,е също обоснован, включително относно това, че нормативно определените прагове следва да се преценят от административния орган, след връщането на делото като преписка .

Настоящият състав намира, че и по отношение на р-л.II, т. 11 от заповедта -за отказани напълно разходи за строителен надзор в размер на 7 800 лв., първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, с оглед посочената като правно основание разпоредба на чл. 126, параграф 2 б.“е“ от Регламент № 966/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. и общо посоченото, че „тези разходи следва да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа на добро финансово управление, по специално от гледна точка на икономичност и ефикасност”, без посочване в оспорения акт, на кое от тези изисквания не отговаря процесният разход. Обоснован е изводът, че с оглед само посоченото, че представеното разрешение за строеж № 33/31.07.2015г., подобект „Склад за селскостопанска продукция“ е „V категория“, а съгласно чл. 168, ал. 2 от ЗУТ „Строителен надзор се упражнява от консултант за строежите от първа до четвърта категория“,то действително не съществува възможност за преценка за законосъобразност, респ. че липсва обоснованост на кое от условията по разпоредбата на чл. 126, параграф 2 б.“е“ от Регламент № 966/2012г. на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012г., т. е. на коя от хипотезите на тази норма, разходите за строителен надзор не отговарят.

Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в процесната част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Последният довод, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Оспорващата страна, представлявана от адвокат, своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала определянето му, като приложила адв. п. за изплатено възнаграждение. Ответната страна в първоинстанционното производство е направила възражение за прекомерност преди приключване на устните състезания в този съд, чрез своя процесуален представител, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът е съобразил правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК и присъдил разноски в поискания и доказан размер, като счел, че няма законно основание да ги редуцира, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Този извод настоящата инстанция намира за правилен, поради което е неоснователно възражението за несъобразяване на размера на присъденото възнаграждение с "минимално присъжданото от 500 лева".

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 33 от делото пълномощно, анекс-л. 34 и фактура-л-35, установяващи действително плащане на договореното в размер на 6450 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното в жалбата на касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, го намира за основателно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 1500 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 310 от 27.04.2018г., постановено по адм. дело № 519/2017г. по описа на Административен съд - Хасково.

О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за разноски по делото.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, представляван от изпълнителния директор, да заплати на К.В от [населено място],сумата 1500 / хиляда и петстотин/ лева - разноски по настоящото дело.

О. Б. У. искането на К.В от [населено място],за сумата над 1500 лева за разноски пред настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.