№ 82

гр. София, 22.08.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1554 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).

С Определение № 53 от 26.01.2018 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3809 от 05.05.2016 г. по в. гр. д.№ 3425/2011 г. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ отм. относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г., за който в определението по чл. 288 ГПК е прието, че е произнесен от СГС в противоречие с Решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д.№ 154/1986 г. на ОСГК на ВС.

Касаторите В. Г. Б. и Г. Г. С., представлявани от адвокати Н. Х. и Н. Ч. от САК, поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено въз основа на погрешен анализ на събраните по делото доказателства. Молят то да бъде отменено и да се постанови ново, с което делбата на процесното имущество да бъде допусната само между наследниците на Г. П. Ш..

Ответниците по касация Р. П. П., Г. К. Г., А. К. З., П. Й. Ш., К. Й. Ш., Г. В. Г., Л. П. П., В. И. П. и С. И. П. не са...