Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение [ЮЛ], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от председателя на Управителния съвет Д. И., срещу решение № 1921 от 15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2917/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Претендира се отмяната му като неправилно поради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. В касационната жалба се излагат наведените и пред първата инстанция възражения за допуснати съществени нарушения в процедурата по приемане на решение № 1-1/ 18.01.2016 г. на министъра на околната среда и водите. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез юрк. М. и юрк. К. като процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура” не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред тричленния състав е образувано по жалба на Сдружение [ЮЛ] срещу решение № 1-1/ 18.01.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУИОВОС), чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР) и чл. 39, ал. 12 и ал. 13 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (НУРИОС), е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Модернизация на Път I-1 (Е-79) "Видин -Враца" - Участък №1 Видин - Димово, Участък №2 Димово – Бела - Ружинци и Участък №3 Ружинци – Монтана, за участък №1 и участък №2 - по вариант 1 (син) от км 3+757 до км 58+043.58 и за участък 3 – по вариант 1 (син) от км 58+000≡км 58+043.58 до км 94+800, с жълт подвариант от км 94+800 до км 98+896.73 и коригирано трасе при пресичане на р. Лом, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура”.

Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и е мотивиран, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Тричленният състав подробно е проследил осъществените действия в производството по издаване на акта и е обосновал извод за спазване на процесуалните изисквания, предвидени в закона, приложими към него. Обсъдени са и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на министъра на околната среда и водите поради неспазване на установената процедура. Оспорването е отхвърлено като неоснователно. Решението е правилно.

Тричленният състав е изяснил фактическата обстановка по спора, като е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелства е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обжалваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Възраженията в касационната жалба, свързани с допуснатото от съда с определение от 28.07.2016 г. предварително изпълнение на оспореното решение № 1 - 1/2016 г. по оценка на въздействието върху околната среда, не следва да се обсъждат. Този съдебен акт не е предмет на настоящото производство. По подадена от сдружението частна жалба срещу него се е произнесъл петчленен състав на Върховния административен съд, който е оставил в сила определението за допускане предварително изпълнение на решението на министъра на околната среда и водите.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен отговаря на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Както в решението, така и в приложените към административната преписка писмени доказателства, се съдържат конкретни съображения относно характеристиките на инвестиционното предложение, неговото местоположение, разработените проектни варианти за избор на трасе за съответните участъци, за причините и обстоятелствата, наложили преработване доклада за ОВОС. В оспорения акт са изложени мотиви относно избрания вариант и подвариант с оглед степента на незначителните въздействия върху факторите на околната среда и човешкото здраве, структурата и целостта на засегнатите защитени зони, очакваните въздействия върху природни местообитания и видове, предвидените условия за фазата на проектиране, преди и по време на строителството, както и за експлоатацията на обекта. Доводите на жалбоподателя, че не са изпълнени законовите изисквания за мотивиране на акта са неоснователни.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са спазени разпоредбите на чл. 99, ал. 2 и ал. 3 ЗООС във вр. с чл. 19, ал. 1 НУИОВОС, чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и чл. 34 и чл. 39, ал. 4, ал. 12 и ал. 13 НУРИОС.

Изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се споделя от настоящия състав. Законосъобразно е заключението, че одобряването на инвестиционното предложение е преминало през всички етапи на обсъждане, становища, забележки, преработване на доклада по оценка на въздействието върху околната среда и изготвяне на оценка за съвместимост. Последната е осъществена в предвидената в чл. 7 НУРИОС последователност и по процедурата съгласно чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР), както и при спазване на специалните разпоредби на този закон. Тричленният състав е проследил релевантните за спора факти в хронологичен ред. Преценката им е извършена с оглед нормативно уредените правила и при проследяване на всички етапи, предвидени в закона. Касационната инстанция приема за правилен извода, че процедурата по ОВОС, чрез която е извършена и оценка за съвместимост, е проведена в съответствие с изискванията на относимите материалноправни разпоредби.

Установено е по делото, че инвестиционното предложение подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда и попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 НУРИОС. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗБР инвестиционното предложение е подложено на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони. Докладът за оценка на степента на въздействие върху защитените зони е приложение и съставлява неразделна част от доклада по оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС). Данните по делото сочат, че след преработването на ДОВОС са предвидени всички предписани мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия и е осигурено спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве. Отчетено е, че флората и фауната в защитените зони няма да бъдат значително увредени. Очакваните въздействия върху предмета и целите на защитените зони са оценени подробно в доклада. Дирекция "Национална служба за защита на природата" е предложила на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към МОСВ и той е одобрил реализацията на инвестиционното предложение "Модернизация на Път I-1 (Е-79) "Видин-Враца" по вариант 1 "син" с алтернативна връзка с обхода на [населено място] - жълт подвариант. Този подвариант е преценен с незначително въздействие върху предмета и целите на опазване в засегнатите защитени зони "Видбол", "Р. Л", "З. С планина и Предбалкан" и "З. Б", тъй като реализацията на пътя по него няма да засегне защитени зони "Западна планина и Предбалкан" и "З. Б". Изложени са мотиви за възможно незначително въздействие върху защитена зона „Видбол", "Р. Л". Поставени са условия и смекчаващи мерки. Представени са становища на министерство на здравеопазването и РИОСВ, [населено място] и РИОСВ, гр. [населено място]. Безспорно е установено, че участъкът, който е имал конфликт със складова база [наименование] за взривни вещества, с оператор [фирма], е отпаднал от инвестиционното предложение. Предвид това доводът в касационната жалба, че с предложението се застрашава живота и здравето на гражданите поради това, че пътят, който се предвижда за изграждане, преминава в непосредствена близост до този склад, е неоснователен.

Възражението за липса на законосъобразно извършена здравна оценка и съгласуване с министерство на здравеопазването също не може да бъде споделено. В съдебното решение е обсъдено становището на министерство на здравеопазването от 23.06.2015 г., което разглежда най - благоприятният вариант на трасето по отношение на очакваното въздействие върху жилищни територии на населените места и опазване на човешкото здраве. В резултат на направеното математическо моделиране на различни видове атмосферни замърсители и прах е прието, че този вариант не е свързан с наднормено натоварване на въздуха в най-близко разположените места и вилни зони. Трасето не преминава през санитарно-охранителни зони на водоизточници за битово водоснабдяване. Направени са прогнозни изчисления за очаквани нива на шум по отношение на изброени населени места. Аргументите в касационната жалба за липса на оценка за кумулативно въздействие с други инвестиционни предложения в близост до трасето на новия път се опровергават от съдържанието на доклада. Предложени са конкретни мерки за предотвратяване на очакваните шумови въздействия във вилна зона на [населено място].

Доводите за неосигурена по подходящ начин информация за инвестиционното предложение, както и за процедурата по ОВОС за местното население са неоснователни. Съдът е проследил извършеното публикуване на ДОВОС на сайта на АПИ, оповестяването му на заинтересованите общини, искането за провеждане на обществено обсъждане с конкретни дати, часове и места, публикуване на обява във вестник [наименование], извършеното обсъждане съгласно представените протоколи и присъствени списъци за срещите в кметствата и общините Монтана, Г. Д, Ружинци, Видин, Макреш и Димово. В резултат на проведеното обществено обсъждане не са постъпили възражения от представители на обществеността. Докладът за оценка на степента на въздействие върху защитените зони от екологична мрежа „Натура 2000” е публикуван на интернет страницата на МОСВ, като по този начин е осигурен обществен достъп. От доказателствата по делото е видно, че процедурата е спазена.

Неоснователни са наведените възражения, че преди издаване на решението на административния орган не са уведомени екологични НПО, участващи в работата на Експертните съвети към РИОСВ и МОСВ. Становището на жалбоподателя против одобряване и реализиране на инвестиционното предложение на етап уведомяване на компетентните органи и засегнатото население е разгледано от възложителя и сдружението е информирано за хода на процедурата. Заседанието на ВЕЕС е проведено след уведомяване и с участието на представител на жалбоподателя. Обсъдени са зададените от него конкретни въпроси. Доводите във връзка с лошата практика на Агенция „Пътна инфраструктура” относно използване при строителството на пътища на опасни и вредни инертни материали са насочени към реализацията на инвестиционното предложение. В оспореното решение са поставени конкретни условия относно съхранението на земните маси и строителните отпадъци в съответствие с изискванията на ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), които са задължителни за възложителя съгласно чл. 82, ал. 5 ЗООС. Правилно съдът е приел, че невключване искането на сдружението за създаване на фонд за пострадали собственици и граждански контрол не представлява нарушение в процедурата поради липса на законово изискване за това. Ето защо, решението на министъра на околната среда и водите е взето при съобразяване на критериите, предвидени в закона, което обосновава и заключението за липса на основания за отмяна на оспорения административен акт.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил проверка за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Исканията в касационната жалба за допускане до разпит на свидетели са недопустими в касационното производство на основание чл. 219, ал. 1 АПК. Непълнотата на доказателствата, във връзка с претенцията на жалбоподателя за събиране на нови писмени доказателства, не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съществуването на такива, които не са събрани от първата инстанция може да бъде основание за отмяна на съдебния акт само ако несъбирането им се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение и ако непредставянето им би повлияло на направените в обжалваното решение правни изводи. В случая тричленният състав не е допуснал нарушения в процеса по събиране на доказателства. Уточнителната молба на жалбоподателя е докладвана в съдебно заседание и по направените в нея искания от издателя на административния акт са представени допълнителни доказателства в подкрепа на проведената процедура по издаване на оспореното решение. По делото са събрани всички доказателства, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Тричленният състав е преценил необходимостта от събиране на доказателства във връзка с твърденията на страните в съответствие с разпоредбата на 171, ал. 2 АПК и правилно е приел, че делото е изяснено от фактическа страна.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Като своевременно поискани такива следва да се присъдят в полза на министерство на околната среда и водите в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1921 от 15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2917/2016 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Сдружение [ЮЛ] да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.