Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 1225 от 15.06.2016г., постановено по адм. д. № 2573 от 2014г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161401034/27.05.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – гр. П., офис Смолян, потвърден с Решение № 793 от 13.08.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. П. относно непризнат данъчен кредит в размер на 9552, 67лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 т. 2 ЗДДС, които ограничават правото на данъчен кредит на получателя по доставката. Твърди, че ще използва проектите по доставките за последващи доставки – строителство, съгласно приложените договори. Поради тези съображения, подробно развити в жалбата, моли за отмяна на решението и на РА. Претендира разноски.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“, гр. П. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции в размер на 12203 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
С РА на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 552, 67лв. по фактури № 13/10.03.2013г., № 14/07.04.2013г. № 15/28.04.2013г.,№ 16/16.05.2013г., № 17/15.05.2013г., № 18/19.08.2013г., № 19/20.08.2013г., издадени от [фирма], всички с предмет „услуги”.
Ревизираното лице е декларирало резултат - ДДС за възстановяване в размер на 9 322, 53лв за данъчен период месец юли 2013г., основно от извършени покупки на услуги от ЕТ «[фирма] по фактури № 13/10.03.2013г., № 14/07.04.2013г., № 15/28.04.2013г., № 16/16.05.2013г., № 17/15.05.2013г. и други за извършени услуги от [ЮЛ], както и за покупка на преносим компютър. За данъчен период м. август 2013г. отново е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 706, 67лв, по фактура № 18/19.08.2013г. и фактура № 19/20.08.2013г.
Към фактурите са представени: 1. договор за покупко-продажба на проектантски права № 053 от 08.03.2013г., сключен с [фирма], съгласно който дружеството приема да закупи от [фирма] правата и задълженията по изработката на инвестиционен/технически проект за обект Църковно настоятелство „С. Б” [населено място] митрополия, [населено място], обл. [област], съгласно нотариален акт и скица с виза за проектиране на цена 14 700лв. без ДДС и протокол № 1/14.05.2013г. към договора, с който страните удостоверяват, че той е изпълнен;2. договор за покупко-продажба на проектантски права № 055 от 10.04.2013г. между същите страни за правата и задълженията по изработката на инвестиционен/технически проект за обект Църковно настоятелство „С. Г”, [населено място] митрополия, [населено място], обл. [област] за ремонт, реконструкция и благоустрояване на прилежащите пространства, както и WC чрез допълващо строителство на цена 14 700лв. и протокол № 3/20.05.2013г. към договора за неговото изпълнение; 3. договор за покупко-продажба на проектантски права № 016 от 09.05.2013г. между същите страни за правата и задълженията по изработката на инвестиционен/технически проект за обект Църковно настоятелство „С. Б” [населено място] митрополия, [населено място], [община], обл. [област] за ремонт, реконструкция и благоустрояване на прилежащите пространства, както и WC чрез допълващо строителство на цена 14 700лв. без ДДС и протокол за неговото изпълнение; 4. договор за строителство от 22.08.2013г., сключен между Църковно настоятелство при храм „С. Б” [населено място], в качеството му на „ВЪЗЛОЖИТЕЛ” и [фирма], в качеството му на „ИЗПЪЛНИТЕЛ” за ремонт, реконструкция на сградата на храм „С. Б”, както и благоустрояване на прилежащото пространство на цена 620 214, 81лв с количествено стойностна сметка; 5. договор за строителство от 27.06.2013г., сключен между Църковно настоятелство при храм „С. Б” [населено място], [населено място], [община], обл. [област], в качеството му на „ВЪЗЛОЖИТЕЛ” и [фирма] за ремонт, реконструкция на сградата на храм „С. Б”, както и благоустрояване на прилежащото пространство на цена 440 411, 67лв с приложена количествено-стойностна сметка. Плащанията по процесните фактури са извършени по банков път и в брой.
Съгласно обясненията на ревизираното лице относно договорите за покупко-продажба на проектантски права, по този проект средствата, изразходвани за проектирането ще бъдат възстановени на [фирма] след финансирането на проектите от ДФ „Земеделие” чрез църковното настоятелство срещу издадена фактура. Всеки един от трите проекта е представен от съответното църковно настоятелство в ДФ „Земеделие” за участие съгласно условията и реда на Наредба № 24, мярка 322 на МЗХ за безвъзмездно финансово подпомагане на инвестиционни проекти съгласно програма за развитие на селските райони.
При тези данни, органите по приходите са счели, че данъчният кредит се формира от доставки на услуги, които няма да бъдат използвани за дейността на ревизираното лице, а със същите се извършват безвъзмездни доставки към църковните настоятелства. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ревизиращите приели, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че строежите, посочени в договорите за покупко-продажба на проектантски права №№053/08.03.2013г, 055/10.04.2013г. и 016/09.05.2013г. са пета категория и за тях са необходими инвестиционни проекти и разрешения за строеж.Такива са одобрени. Строителството не е започнало. Проектите в ДФЗ са разгледани и по тях е отказано финансиране, поради недостатъчен бюджет по мярката.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Процесните фактури са включени в отчетните регистри и начисленият ДДС по процесните продажби е разчетен с бюджета.
Събрани са и и свидетелски показания, че управителят на ревизираното дружество е кандидатствал за ремонт на три или четири църкви в Ю. Б, включително църквите в [населено място] и [населено място]. Платено е изготвянето на проектите, като те са направени с цел да се спечелят лотовете и да започнат да строят, като намерението е било проектите да се реализират.
Съдът е приел, че по делото няма спор, че между [фирма] и църковните настоятелства няма сключен договор за изготвяне на инвестиционните проекти; липсват последващи облагаеми доставки; няма данни кои проекти са одобрени и ще бъдат ли финансирани строителните работи, за да се направи извод за последваща реализация на услугите. Поради това не възниква право на приспадане на ДДС, тъй като данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, когато стоките или услугите се използват за целите на извършвани от лицето облагаеми доставки. Освен това съдът е счел, че процесните доставки са безвъзмездни и не са сред изрично посочените в чл. 70, ал. 3 ЗДДС.
Решението е неправилно. Налице е посоченото касационно основание – нарушение на материалния закон.
Реалността на процесните доставки не е спорна, както и фактите във връзка с тях. Спорът е изцяло правен и касае възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, с оглед естеството на доставките и приложението на чл. 69, ал. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. За да разреши правния спор, съдът следва да отговори на въпроса дали услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, както и дали те са предназначени за безвъзмездни доставки или за цели, различни от икономическата дейност на лицето.
Предметът на спорните фактури е „покупка инвестиционен проект по договор“, „авансово плащане инвестиционен проект“, „авансово плащане предпроектни проучвания и маркетинг“, „частично плащане на предпроектни проучвания по договор“, доплащане предпроектантски проучвания и маркетинг“.
Видно от представените договори за строителство с църковни настоятелства, ревизираното лице се е задължило да извърши конкретни СМР в определени по договорите обекти – църква „С. Б“ [населено място] и църква „С. Б“ [населено място]. Не е спорно и е установено, че за целта са одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж и за трите обекта. Причината строежите да не започнат е липсата на финансиране по проекти, подлежащи на одобрение от „Държавен фонд Земеделие“. Наличието на сключени договори за извършване на строителство от ревизираното лице за обектите, за които се отнасят инвестиционните проекти по процесните фактури означава, че към момента на издаване на фактурите и осъществяване на доставките целта е била те да се използват с оглед бъдещото строителство. Основната дейност на ревизираното лице е именно строителство. Поради това е несъстоятелна тезата, че доставките не са предназначени за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и за цели, различни от икономическата дейност на лицето.
В т. 35 от решението по дело С-153/2011 / „Клуб“/ и цитираната към текста практика Съдът на Европейския съюз припомня, че установеният в Директивата за ДДС режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС следователно цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС.
В същото решение СЕС се позовава на принципната си практика, че при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право. Когато поради външни за данъчнозадълженото лице обстоятелства то не е могло да използва стоките или услугите за последващи облагаеми сделки, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват последващо възстановяване на приспаднатите суми. В конкретния случай органите по приходите не твърдят наличие на измама или злоупотреба, нито има каквито и да било данни за такава. Всъщност в хода на ревизията изобщо не са извършени насрещни проверки на доставчика и на църковните настоятелства, не са извършени и проверки в Държавен фонд „Земеделие“, поради което въпросът дали процесните услуги са били предназначени за извършване на последващи облагаеми доставки реално не е изследван от органите по приходите. Към момента на сключване на договорите във връзка с процесните доставки ревизираното лице е имало намерение да използва услугата по бъдещо строителство, но то не се е състояло поради независещи от него причини – липса на финансиране от страна на Държавен фонд „Земеделие“. Услугите обаче са платени, начисленият данък е внесен, поради което не е налице опасност от ощетяване на фиска.
Неправилен е и изводът, че процесните услуги са използвани за безвъзмездни доставки. Изготвените инвестиционни проекти са одобрени и са послужили за издаване на разрешение за строеж за бъдещото строителство, а обстоятелството, че строителството не е започнало, поради липса на финансиране от ДФЗ, не води до обратен извод. Освен това бъдещото строителство не е уговорено да е безвъзмездно, поради което няма основание да се смята, че процесните доставки са били предназначени за извършване на безвъзмездни такива. Договорите не са прекратени, разрешенията за строеж не са отменени, поради което възможността строителството да се извърши не е отпаднала.Правата и задълженията по осъществяване на инвестиционните проекти все още принадлежат на ревизираното лице, а това, че то не е потърсило от църковните настоятелства уреждане на облигационните си отношения във връзка с тях, не води до погасяване на възникналното право на данъчен кредит.
Налице са предпоставките на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит неправилно е било отказано. Обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 221, АПК следва да бъде отменен и РА.
При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции, включващи държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорари. Няма основание за намаление на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не е от минимална трудност, а платените хонорари не надвишават съществено минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това ответникът следва да заплати на касатора общо разноски в размер на 2820 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1225 от 15.06.2016г., постановено по адм. д. № 2573 от 2014г. по описа на Административен съд – гр. П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161401034/27.05.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – гр. П., офис Смолян, потвърден с Решение № 793 от 13.08.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. П. относно непризнат данъчен кредит в размер на 9552, 67лв.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], гр. [населено място] съдебни разноски за двете инстанции в размер на 2820 лв.
Решението не подлежи на обжалване.