Решение №1229/16.10.2017 по адм. д. №10922/2016 на ВАС, докладвано от съдия Бисерка Цанева

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. С., срещу решение № 4832/07.07.2016 г. по адм. дело № 1629/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 03-РД/1793 от 03.08.2012 г., с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на [фирма] по мярка 121 – „Модернизиране на земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.

Ответникът – [фирма] в представено писмено становище от процесуалния му представител адв. А. Н. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 1753/07.02.2014 г. по адм. дело № 9219/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение от 26.04.2013 г. по адм. дело № 11232/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/1793 от 03.08.2012 г. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и е заключил, че не са налице предпоставките по т. 46 от § 1 от ДР на Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и не може да се приеме, че производството и продажбата на електро и топлинна енергия от смесената централа на жалбоподателя представлява услуга, директно свързана със земеделската му дейност. По мотиви, че не е изяснена фактическата обстановка и неправилно тълкуване и прилагане на чл. 13, ал. 2, т. 4 и § 1, т. 46 от ДР на Наредбата решението е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с конкретни указания.

При новото разглеждане на делото е констатирано, че [фирма] е кандидатствало със заявление № 01/121/04886 от 21.12.2011 г. за подпомагане по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства”, с което е заявено закупуване на машини, съоръжения и подмяна на 30 дка оранжерийна конструкция. Общият размер на проекта е на стойност 2 178 814, 49 лв., от които размер на субсидията 1 089 407, 24 лв. и размер на собствено участие 1 089 407, 25 лв. Към посоченото заявление са подадени всички изискващи се придружаващи документи, както и справка – декларация за дела на приходите от продажби от земеделска дейност, производство на преработена продукция и услуги, директно свързани със земеделската дейност спрямо общите приходи през предходната година. От посочената справка - декларация се установява, че приходите от растениевъдство и животновъдство (производство и продажба на домати, краставици, пипер, салата, цветя, райска ябълка, незавършено производство и приход от публична финансова помощ) са в размер на 7 135 820 лв. (по т. 1.1 от справката - декларация). Приходите от производство на преработена земеделска продукция (преработена оранжерийна продукция) са в размер на 850 206 лв. (по т. 1.2), а посочените приходи от извършване на услуги, директно свързани със земеделската дейност са общо в размер на 8 261 776 лв., от които 7 651 867 лв. приходи от производство на електрическа енергия, 609 909 лв. приход от публична финансова помощ за производството на ел. енергия и същата сума от финансиране за покриване на лихви за закупуване на селскостопанска техника. От посоченото се вижда, че по т. 1.1 и т. 1.2 от декларацията общият приход от производство на земеделска продукция е 7 986 026 лв., а от услуги, директно свързани със земеделската дейност по т. 1.3 от декларацията 7 651 867 лв. от производство на ел. енергия. Извършена е предварителна проверка за допустимост на кандидата както и други необходими проверки. Въз основа на подаденото заявление и направените проверки е издадена оспорената заповед, с която е отказано финансиране на подаденото заявление, тъй като кандидатът не отговаря на критерия за допустимост за подпомагане по мярката, заложен в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредбата.

В изпълнение на дадените с влязлото в сила решение на ВАС указания по делото са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. И в двете експертизи е отбелязано, че вследствие на извършен енергиен одит през 2007 г. са били дадени препоръки за намаляване на разходите за отопление и енергоспестяващи мерки за снижаване на стойността на енергийната компонента в себестойността на произвежданите зеленчуци, за което дружеството е изградило и пуснало в експлоатация на четири локални топлоелектрически централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по ко-генерационен способ, която мощност се осигурява от два когенераторни модула. Тези модули са пуснати на два етапа – през 2008 г. и през 2011 г. Вещите лица са посочили, че собствените потребности от електрическа енергия на [фирма] са удовлетворени изцяло от производството само на един ко-генераторен модул. Посочено е, че приходите от продажбата на излишната електрическа енергия, която е вторичен продукт след производството на топлинна енергия – пряко свързана с производството на зеленчуци, отиват основно за покриване на разходите за поддръжка на съоръженията за комбинирано производство.

От справката-декларация подадена от дружеството за 2010 г. е отразено, че приходите от растениевъдство са в размер на 7 135 820 лв.; приходите от производство на преработена земеделска продукция са 850 206 лв.; приходите от услуги, директно свързани със земеделска дейност – 8 261 776 лв., от които 7 651 867 лв. са приходи от производство на електрическа енергия, а 609 909 лв. – приходи от публична финансова помощ. В справката са посочени и други приходи в размер на 1 480 141 лв.

На поставен въпрос от процесуалния представител на ДФЗ дали дружеството има за 2010 г. реализиран минимум 50% приход от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ в заключението по съдебно-счетоводната експертиза са дадени три варианта. В първия вариант вещото лице е приело, че приходите от електрическа енергия са пряко свързани със земеделската дейност и е получило приход от земеделска дейност в размер на 92%. Във втория вариант е получил приход от 52% като в него не са включени приходите от електрическата енергия и трети вариант в размер на 45%, в който са взети предвид само приходите от растениевъдство и приходите от преработена оранжерийна стока.

В заключенията си и двете вещи лица излагат мнение, че произведената комбинирана електрическа енергия е пряко свързана с основната дейност на дружеството – оранжерийно производство на зеленчуци.

По делото са приложени решение № Ц-68/21.12.2013 г. и решение № Ц-31/29.08.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/. С първото се изменят пределни цени на топлинна енергия и се определят преференциални цени на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, считано от 01.01.2013 г., а с второто – се коригират добавки по чл. 33, ал. 3 ЗЕ.

За да отмени обжалваният административен акт съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон. Посочил е, че дейността по производството на електрическа и топлинна енергия от когенерацията, създадена към оранжериите на дружеството представлява услуга, директно подпомагаща производството на зеленчуци. Съдът е кредитирал първите два варианта на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в които процентът на приходите от земеделска дейност надвишава 50%, от което е приел, че кандидатът отговаря на условията, заложени в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. земеделските производители следва да са получили минимум 50% от общия доход за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги. Понятието земеделска дейност е легално дефинирано в § 1, т. 42 от ДР на ЗПЗП, като е посочено, че това е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., а селскостопанска дейност съгласно нормата на цитирания регламент означава: 1. производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели; 2. поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или 3. извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване. От приложената към заявлението за подпомагане справка-декларация се вижда, че общият приход от производство на земеделска продукция е 7 986 026 лв., а от услуги, директно свързани със земеделската дейност по т. 1.3 от декларацията 7 651 867 лв., които са от производство на електрическа енергия. За да откаже помощта административният орган е приел, че приходите от производството на ел. енергия не са услуги, пряко свързани със земеделската дейност. Друга легална дефиниция за „земеделска дейност” е заложена в § 1, т. 42 от ДР на Наредба № 8/2008 г., а именно производството на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

Основният спорен въпрос е дали приходите от производството на комбинираната електрическа енергия представляват услуги, свързани директно със земеделската дейност. Съгласно § 1, т. 46 от Наредбата услуги, свързани директно със земеделската дейност са услуги, директно подпомагащи производството на земеделски продукти, включително услуги, извършвани със земеделска техника, агротехнически мероприятия, ветеринарномедицински услуги и услуги за репродуктивна дейност. Изброяването в разпоредбата на видовете дейности и услуги не е изчерпателно, а само услугите, които са посочени като изключение, са формулирани изрично, и те са следните: услуги, свързани с продажбата и/или ремонт, и/или наем на земеделска техника; услуги, свързани с продажбата на земеделски продукти, включително семена и посадъчен материал, с изключение на случаите, в които тя се извършва от производителя на тези продукти и услуги, свързани с продажбата и съхранението на торове и препарати за растителна защита. Такива приходи са посочени в т. 1.4 от справката-декларация на дружеството в размер на 1 480 141 лв. /торове, препарати, семена, материали /кубчета, вата и други спомагателни материали, амбалаж и др./, които са изрично изключени от обхвата на разпоредбата, поради което неправилно са взети предвид при изчисляване на втория вариант за приходи от земеделска дейност по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. В настоящия казус съдът намира, че правилно административният орган се е съобразил със заявеното в справката-декларация, че тези приходи не са услуги, директно свързани със земеделската дейност, тъй като самото дружество ги е декларирало извън обхвата на изискуемите приходи, а именно в т. 1.4 „Други приходи”.

На следващо място, видно от представените доказателства общият размер на всички приходи, реализирани за 2010 г. от дружеството са в размер на 17 727 943 лв., от които 7 651 867 лв. са от производството на електрическа енергия. Тези приходи също не отговарят на изискването, заложено в разпоредбата на § 1, т. 46 от ДР на Наредба № 8/2008 г., тъй като приходът от електрическата енергия не е директно свързан със земеделската дейност на дружеството, която е производство на оранжерийни зеленчуци. В случая приходът следва да е от услуга, директно свързана със земеделската дейност, а от отоплението със собствена енергия на оранжерията дружеството не реализира такъв приход, а само облекчава разхода си. От друга страна и в двете заключения по изготвените съдебни експертизи е посочено, че потребностите на [фирма] от електрическа енергия са удовлетворени изцяло от производството само на един ко-генераторен модул. От монтирането на втори такъв през 2011 г. може да се направи извод, че дружеството се е насочило към производство на ел. енергия, която не е свързана с основаната му дейност и задоволяване на нуждите на оранжерийния комплекс не е била основание за изграждането на този модул. Очевидно при изграждане на инсталацията ответникът по касация е възнамерявал да реализира приходи от продажбата на неизразходваната в оранжерийното производство електрическа енергия в източник на приходи с най-голям дял сред приходите в своята дейност. Продажбата на електрическата енергия е подчинена на специален регулиран режим от Комисията за енергийно и водно регулиране и приходите от нея не могат да се приемат като земеделска дейност по смисъла на Наредба № 8/2008 г. При извършена служебна проверка на интернет страницата на КЕВР се установи, че [фирма] има издадена лицензия № Л-271-03/28.07.2008 г. за производство на електрическа и топлинна енергия за срок от 25 години. Представените по делото решения на КЕВР са неотносими към настоящия спор, тъй като с тях се изменят пределните цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, както и определяне на добавки по чл. 33, ал. 3 ЗЕ.

Изложените правни доводи установяват, че е налице пречката по чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г., за да кандидатства [фирма] за предоставяне на подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства”. Поставеното от наредбата изискване е кандидатът-юридическо лице да е получило минимум 50% от общия доход за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности. От данните, посочени по-горе се установява, че дружеството не е реализирало над 50% от приходите си от земеделска дейност, тъй като продажбата на електрическа енергия не е услуга, пряко свързана с оранжерийното производство.

По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано.

Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на [фирма] срещу заповед № 03-РД/1793 от 03.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане № 01/121/04886 от 21.12.2011 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства”.

С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четирите инстанции и платен депозит за вещо лице в определен от съда размер общо от 550 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 150 лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4832/07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1629/2014 г. по описа на Административен съд София-град и В. Н. П.:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...