Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 34б, ал. 5 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) (ЗННД ).
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Й. от [населено място], против решение №9057 от 11.07.2017г., постановено по адм. дело №2427/2017г. на тричленен състав на Върховен административен съд – трето отделение. С него е отхвърлена жалбата на Г. П. Й. против заповед №СД–05-10/26.01.2017г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването й като нотариус от съдебния район на Районен съд [[населено място]] в съдебния район на Районен съд [населено място]. В касационната жалба са подробно развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, отмяна на заповед №СД–05-10/26.01.2017г. на министъра на правосъдието и да бъде изпратена преписката на същия за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Министърът на правосъдието, с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощниците си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховния административен съд в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение №9057 от 11.07.2017г., постановено по адм. дело №2427/2017г. на тричленен състав на Върховен административен съд – трето отделение, е отхвърлена жалбата на Г. П. Й. против заповед №СД–05-10/26.01.2017г. на министъра на правосъдието. С нея е отказано преместването на Г. П. Й. като нотариус от съдебния район на Районен съд [[населено място]] в съдебния район на Районен съд [населено място]. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваната пред него заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма. Счел е, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Като в тази насока е приел, че невръчването решенията на Нотариалната камара за съгласуване заявлението на Г. П. Й. за преместване, не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Съдът е приел също, че оспорената заповед е издадена при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. В тази насока е счел, че не са налице важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД за исканото от Г. П. Й.. Съдът е разгледал подробно трите, посочени от последната причини в заявлението й преместването й като нотариус в друг съдебен район. А именно - причини от здравословен характер, необходимост от грижи за петгодишно дете и необходимост от полагане на грижи за родителите. За всяка една от тези причини първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви. Въз основа на тях като краен резултат е приел, че твърдените от Г. Й. причини не водят до пълна или частична невъзможност от изпълнение на нотариалните функции в района й на действие. Затова съдът е намерил обжалвания административен акт за законосъобразен. Обжалваното решение е неправилно.
Условията и редът за преместване на нотариус в друг съдебен район са законово регламентирани в разпоредбите на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 от ЗННД. Според първата от тях нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10 от ЗННД. А втората разпоредба сочи, че важните причини са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Във второто изречение на тази разпоредба са примерно изброени възможните важни причини – такива, които да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други. Изрично е посочено, че тези причини е необходимо да водят до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.
От хипотезата на правната норма става ясно, че за да се стигне до преместване на нотариус от едни в друг район на действие е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки - наличие на открито място по чл. 10 от закона и важни причини за нотариуса. Важните причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 ЗННД са очертани в закона и представляват обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.
Първоинстанционния съд правилно е приел наличие на първата, обективна предпоставка на закона – открито място по чл. 10 от ЗННД. Наличието на тази предпоставка не е и спорна между страните в производството, тъй като и министърът на правосъдието е приел същото с процесната заповед №СД–05-10/26.01.2017г.
Спорът по делото е свързан с втората субективната предпоставка – наличието или не на важните причини, които да водят до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.
Касаторката е основала в заявлението си до министъра на правосъдието наличието на важни причини на три вида обстоятелство - причини от здравословен характер, необходимост от грижи за петгодишно дете, необходимост от полагане на грижи за родителите и ангажименти, свързани със заемане на ръководния пост в сдружение с нестопанска цел.
Тричленният състав на ВАС правилно е приел, че грижите за детето не могат да обосноват важни причини. Така е, защото събраните по делото доказателства установяват единствено задължения на нотариуса към детето, включително и за развитие на музикалния му талант и за упражняване на спорт. Но тези причини не са такива, които да са настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. И най-важното от тях не следва извод, че грижите за детето водят до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Грижите за детето действително са свързани с ангажиране на част от времето и енергията на нотариуса, които са малко по-големи отколкото ако нотариусът изпълнява нотариални функции в [населено място]. Но те не изключват изцяло или частично възможността да се упражняват нотариални функции в [населено място]. Освен това в голямата си част те са съществували и преди придобиване на правоспособността на 20.12.2015г. А в основната си останала част и са били предвидими към последната дата.
Първоинстанционният съд също правилно е приел, че задълженията за полагане на грижи за родителите също не могат да обосноват важни причини. Тези обстоятелства в голямата си част са близки със задълженията към детето. В основната си част необходимостта от грижи за родителите на нотариуса са съществували и преди придобиване на правоспособността на 20.12.2015г. Въпреки наличието им обаче нотариусът е приел да изпълнява нотариални функции в [населено място], като явно е преценил, че може да се справи със задълженията си към болните родители. Няма данни необходимостта от грижи да са се увеличили съществено след този момент до издаване на процесната заповед година и месец по-късно. Действително вероятно през този период необходимостта от грижи са се увеличили, но не толкова, че да се приеме това увеличение е съществено и непредвидимо - като настъпило независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Затова са неоснователни доводите на касаторът, основани на увеличените грижи за родителите. При всички случаи обаче тези увеличени грижи за родителите не може да се приеме, че са довели до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в район на Районен съд [[населено място]].
Заемане на ръководния пост в сдружение с нестопанска цел също не могат за обосноват важни причини за преместване, както правилно е приел тричленния състав на ВАС. Така е, защото тези причини не са настъпили извън волята на касаторката и не водят до невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. В случая основното са нотариалните функции, а председателството в сдружението с нестопанска цел не е задължително.
Последната група причини, свързани със здравословното състояние на нотариуса обаче, е останало неизяснено в първоинстанционното производство дали могат да обосноват извод, че са довели до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Респ., че тези причини са важни по смисъла на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД.
От данните по делото се установява, че касаторката е получила около м. февруари 2016г. травма на дясна колянна става. Обективно е установено с ядрено магнитен резонанс непълна лезия на медиалния мениск и предната кръстна връзка. От приложената по делото етапна епикриза от 02.08.2016г. освен анамнезата за нестабилност при натоварване, периодично подуване и блокиране на дясното коляно, при дълго седене – ограничени движения, болки при продължително шофиране, но и обективно е установено данни за синовит и хидропс, антеромедиална нестабилност, орграничени движения. Назначена е терапия – контрол на двигателния режим – без дълги преходи, без клякане, стълби, дълго шофиране. Назначена е периодична рехабилитация, при неповлияване – хирургична намеса. По делото на л. 148 има и данни за тромбофлебия на Г. П. Й., което има отношение към възможността за извършване на операция.
Тези данни за здравословното състояние на касатора са настъпили през относимия период от придобиване на правоспособност на 20.12.2015г. до издаване на процесната заповед на 26.01.2017г. Несъмнено е също, че това са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса. Причините относно здравословното състояние са сред тези, които са изрично посочени в нормата на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД, които могат да са важни по вложения от законодателя смисъл. Като такива те могат да обосноват извод за необходимост от преместването в района на Районен съд [населено място], където нотариусът живее и където може да се спазва предписания щадящ режим на движение, както и за периодична рехабилитация и лечение. От съществено значение е обаче дали промените в здравословното състояние на нотариуса са довели до негова пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие в [населено място]. Това в случая е останало неизяснено от първоинстанционния съд. Той е правел едно заседание по делото, в което в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 от АПК не е указал на жалбоподателя, че за това обстоятелство от значение за решаване на делото не сочи доказателства. Такова доказателство би следвало да бъде съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор на спорния въпрос. Т. тричленният състав на ВАС е могъл да назначи и служебно на основание чл. 171, ал. 4 от АПК. Като не е направил това съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото засяга установяването на една от двете кумулативно посочени в закона предпоставки за уважаване на искането на заявителя. Нарушението на съдопроизводствените правила в този случай следва да се приеме за съществено, тъй като, съобразно установените от съдебната практика критерии, ако не беше допуснато, съдът би могъл да стигне и до друг извод относно съществото на административния спор.
Следователно това обстоятелство, което, предвид разпоредбата на чл. 169 от АПК, пряко касае въпроса за материалната законосъобразност на акта и което не е безспорно установено по делото, изисква доказване и установяване. Това не може да стане в касационното производство както поради забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания, така и поради недопустимостта за назначаване на експертиза в касационното производство според чл. 219, ал. 1 от АПК.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да укаже на жалбоподателя, че не сочи доказателства за посоченото по-горе обстоятелства. Освен това тричленният състав на ВАС ще следва да назначи съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор какво е здравословното състояние на оспорващата, с какви затруднения е свързано то, необходима ли е оперативна интервенция, може ли да бъде извършена такава при данните за тромбофлебия на оспорващата, какъв е периодът на рехабилитация и дали се очаква настъпване на пълна такава. Въз основа на данните от експертизата, както и след обсъждане на останалите доказателства по делото, новият съдебен състав ще следва да прецени дали промените в здравословното състояние на Г. П. Й. са довели до нейна пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в района на Районен съд [населено място]. Респ. дали са налице важни причини за преместване по смисъла на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД.
Следва да се добави, че е неоснователно касационното оплакване относно допуснато в административното производство нарушение на административно-производствените правила при невръчване на оспорващата на съгласувателните решение на Нотариалната камара. Тричленният състав на ВАС правилно е приел, че не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Така е, защото тези решения са само помощни за административния орган. Нарушението на административно-производствените правила не е съществено, тъй като невръчването не се отразява на крайния акт – процесната заповед.
Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9057 от 11.07.2017г., постановено по адм. дело №2427/2017г. на тричленен състав на Върховен административен съд – трето отделение.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.