О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 400
гр. София, 09.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№3597 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1726 от 11.08.2014 г. по в. т.д. №140/2014 г. на САС, ТО, 6 с-в, поправено с постановено по реда на чл. 247 от ГПК, решение от 25.08.2014 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение №840 от 07.05.2012 г. по т. д. №533/2008 г. на СГС, ТО, VI-7 с-в, в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД сумата от 51 782 лв., обезщетение за ползване на недвижим имот, предмет на договор за наем от 26.10.1992 г., прекратен с писмо от 22.09.1997 г., дължимо за периода 01.04.2003 г. – 30.09.2003 г., ведно със законната лихва от 29.02.2008 г., а на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 000 лв., мораторна лихва за периода 28.02.2005 г. – 29.02.2008 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил доводите за нищожност на послужилото за обосноваване на решаващия му извод, регистърно решение, както и възраженията, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД, а така също и приложения по делото договор за наем от 09.06.2003 г. Навеждат се доводи, че е...