Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. С. срещу решение № 304/11.02.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2113 по описа за 2012 г., с което е отхвърлено оспорването й против ревизионен акт № 261201076/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно определените на М. С. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер 2 182.30 лева и лихви за забава 1 884, 42 лева и за 2005 г. в размер на 3 838.26 лева със закъснителна лихва 2 841.50 лева, както и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 30 220.17 лева с лихва за забава 14 114.63 лева. Твърдят се процесуални нарушения на съда при преценката на доказателствата засягащи установяванията му за изтомниците и размера на доходите, както и за размера на разходите. Оспорват се изводите за съществуване на установените с РА данъчни задължения. Иска се отмяна на решението на АС Пловдив и на РА.

Ответникът по касация - директора на дирекция ОДОП - гр. П. отрича основателността й.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на М. С. задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер 2 182.30 лева и лихви за забава 1 884, 42 лева и за 2005 г. в размер на 3 838.26 лева със закъснителна лихва 2 841.50 лева, както и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер...