О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

София, 20.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №4818/2017 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№13316/25.9.2016 г., подадена адвокат М. П. – процесуален представител на ищеца И. П. И. от [населено място], против решение №III-87/21.8.2017 г. по гр. д.№1012/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г. о., III-ти въззивен състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение на първата инстанция в частите, с които са отхвърлени исковете на И. П. И. против В. ф. ***** – Б., сумите, над уважените от въззивната инстанция.

В изложението на касационния жалбоподател по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора правни въпроси са свързани с това – в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил повече труд от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Позовава се на задължителна съдебна практика, която представя.

Тези въпроси се явяват обуславящи изхода на делото и са свързани с образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с констатирана противоречива практика по тях на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, за уеднаквяване на...