О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 248

гр. София 20.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВАкато разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 3174 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. Р. М., чрез адв. Г. В. срещу решение № 106/15.03.2017 г. по в. гр. дело № 790/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 165/11.08.2016 г. по гр. дело № 1136/2015 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателя срещу ТП на НОИ – София област иск с правно основание, чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Д. Р. М. е работил по трудово правоотношение в О.”К. з.” [населено място], и [населено място], [община] с място на работа К. ф. С. с трудова функция „рингаджия-водач на тухли от ринг” при пълно работно време в периода от 01.02.1973 г. до 31.12.1984 г., което време да бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284 ГПК са формулирани правните въпроси: 1. за наличието на правен интерес по настоящият казус – възможност за предявяване на установителен иск относно наличието на...