Р Е Ш Е Н И Е
№ 111/2017 г.
гр.София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. дело № 99 по описа за 2017 г. и ч. гр. д.№ 98 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
Касаторите Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. чрез адвокат С. Д. – М. от АК – П. обжалват въззивно решение № 5705 от 06.07.2016 г., постановено по в. гр. д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав. Поддържат, че в противоречие със закона въззивният съд е приел, че взискателят по изп. д.№ 20067900400570 по описа на ЧСИ Р. М. [фирма] с предишно наименование [фирма] е трето лице по смисъла на чл. 433, ал. 3 ГПК, аналогична на чл. 330, ал. 3 ГПК отм., с което неправилно е обосновал запазване на правата, придобити от това дружество по публичната продан, приключила с Постановление за възлагане от 10.07.2007 г. Взискателят, чието вземане не е било установено със сила на пресъдено нещо и не е разполагал с оригинала на послужилата като извънсъдебно изпълнително основание ценна книга, носи риска от стабилитет в основанието му. Постановеното в този случай обезсилване на изпълнителния лист след проведеното обжалване по реда на чл. 213 ГПК отм. означава, че принудителното изпълнение е проведено при начална липса на основание за това, а [фирма] е привиден кредитор. По тази причина взискателят не е придобил права, които да може валидно да прехвърли...