Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М.А срещу решение № 100 от 02.07.2020 г. по адм. дело № 99/2020 г. на Административен съд – Ямбол.
С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на М.А срещу заповед № 242з-1104/09.04.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР – Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител – стажант в ОД на МВР – Хасково, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ).
Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпореди и целта на закона. Твърди, че противно на приетото от съда, при налагане на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, т. к. дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите последици, формата на вината и цялостното поведение на служителя. Намира, че не са обсъдени писмените обяснения на наказаното лице и не е извършено обективно и всестранно разследване на случая. Счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че дисциплинарното нарушение е установено от събраните по делото доказателства, без да е обсъдил доводите на жалбоподателя за нарушение по чл. 206, ал. 1 ЗМВР поради необсъждане на писмените му обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. Оспорва като неправилно заключението на съда, че твърдяното деяние е по чл. 28, б. „а“ и „б“, вместо по б. „а“ и „в“, както е посочено в уволнителната заповед и съответно изводите му, че е налице нарушение на етичните правила от касатора, както и че същото е станало известно на широк кръг от лица, с което е уронен престижът на службата. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ОД на МВР – Хасково, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по спора, както следва:
Със заповед № 272з-628/25.02.2020 г. на директора на ОД на МВР – Хасково е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР срещу М.А – държавен служител – стажант в ОД на МВР – Хасково, по повод данните, изнесени в докладна записка рег. № 254р-4845/14.02.2020 г. от началника на РУ – Димитровград.
Дисциплинарно разследващият орган е събрал писмени сведения, докладни записки и писмени доказателства за изясняване на случая. С. А е представил писмено обяснение вх. № 272000-4008/02.03.2020 г., което впоследствие е прието от наказващия орган с резолюция от 30.03.2020 година.
След приключване на дисциплинарното разследване, дисциплинарната комисия е изготвила обобщена справка с рег. № 272р-7142/30.03.2020 г., в която са описани установените фактически обстоятелства и е предложено на дисциплинарно наказващия орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". В справката е отразено, че на 14.02.2020 г. около 13, 05 часа в гр. Д.ад, на кръстовището на ул. "Г. К и бул. "Д.Б" служители на РУ-Димитровград са спрели за проверка лек автомобил м. „Ауди“, управляван от оспорващия М.А.Т като в хода на проверката служителите доловили откъм автомобила мирис на "канабис", предложили на водача Атанасов да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества, при което последния отказал. При последвали проверка на автомобила и личен обиск на служителя не са открити забранени от закона вещи или предмети. Оспорващият отново е поканен от мл. автоконтрольор да бъде тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство. Последвал е нов отказ от страна на М.А, поради което му е съставен АУАН № 128873 от 14.02.2020 г. за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП и му е издаден талон за медицинско изследване № 0058070/14.02.2020 година. М.А е съпроводен от служителите на РУ - Димитровград до ЦСМП филиал гр. Д.ад, където са съставени от дежурен лекар фиш за медицинска помощ и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Протоколът за медицинско изследване е оформен при отказ на М.А да даде биологични проби за установяване на наркотични вещества. Това обстоятелство е потвърдено и от приложеното сведение с вх. № 272000-3996/02.03.2020 г. от д-р Ю.П. За допуснатото административно нарушение са съставени НП № 20-0254-000112 от 26.02.2020 г. и ЗППАМ № 20-0254-000045 от 14.02.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП е временно отнето СУМПС на жалбоподателя, до решаване на въпроса за отговорността му.
Дисциплинарно разследващият орган е приел, че служителят М.А е осуетил извършването на проверка за употреба на наркотични вещества като водач на МПС и не е изпълнил разпорежданията на контролните органи, с което поведение не е спазил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 19, т. 20 и т. 28, б. "а" и "в". Случаят е отразен в изготвения Бюлетин № 45 на ОД на МВР – Хасково за състоянието на оперативната обстановка за времето от 08, 30 часа на 14.02.2020 г. до 08, 30 часа на 15.02.2020 г. в раздел Х – "инциденти със служители на МВР, дисциплинарна и наказателна практика" и е станал известен на служителите от всички структурни звена на ОД на МВР – Хасково, както и на служители на други институции и на всички трети лица, които са били свидетели на събитията. Дисциплинарно разследващият орган е посочил, че деянието на Атанасов е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронило престижа на службата, поради което следва да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.
До служителя М.А е изпратена покана № 272р-7145/30.03.2020 г. за запознаване с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство и даване на допълнителни обяснения и възражения. Служителят се е запознал с обобщената справка на 31.03.2020 г. и в срока по чл. 207, ал. 10 ЗМВР е депозирал възражение рег. № 272000 -5757/01.04.2020 година.
Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 272р-7371/01.04.2020 г., в което е отхвърлил възраженията на М.А и е потвърдил предложението си до дисциплинарно наказващия орган да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
С оспорената пред административния съд заповед № 242з-1104/09.04.2020 г., директорът на ОД на МВР – Хасково, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил на М.А дисциплинарното наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение като държавен служител – стажант в ОД на МВР - Хасково. В обстоятелствената част на акта са инкорпорирани фактическите обстоятелства, изложени в обобщената справка, подведени към съответните текстове от Етичния кодекс и е възприета дадената им правна квалификация.
Фактическите установявания в решението на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Съдът е анализирал същите и е достигнал до обосновани правни изводи.
Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма и съдържание. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е отчел несъответствието на акта с изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В заповедта се съдържа описание на нарушението, етичните правила, които не са спазени и правното основание, на което се налага оспореното дисциплинарно наказание при приложение на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР.
Правилно съдът е приел, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на процесуалните правила по чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР, релевантни при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Оспорената заповед е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след като са събрани необходимите доказателства по дисциплинарната преписка и е дадена възможност на служителя да представи писмени обяснения по случая, както в хода на дисциплинарното производство, така и пред дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, съгласно правилото на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В обжалваната заповед изрично е посочено, че от писмените обяснения на служителя не следват различни изводи по отношение на фактическите обстоятелства и правната им квалификация. Тази констатация почива на материалите по дисциплинарната преписка и не е опровергана от приобщените доказателства в хода на съдебното производство. Съдът, при оценка на доказателствения материал, правилно не е кредитирал показанията на посочения от жалбоподателя свидетел като неотносими към конкретния казус, т. к. в същите се съдържа оценка на личностите качества на служителя и сведения за предходни събития, но нямат отношение към дисциплинарната простъпка. Правилно съдът е приел, че правата на дисциплинарно привлеченото лице са охранени като служителят е запознат с дисциплинарната преписка и е имал възможност да изрази позицията си по разследваните дисциплинарни нарушения, съгласно изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Съдът обосновано е отхвърлил като неоснователни доводите на оспорващия за нарушение на изискването по чл. 206, ал. 1 ЗМВР при издаване на уволнителната заповед, поради което по аналогични съображения следва да се отхвърлят същите оплаквания, наведени и в касационната жалба.
Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Изложените фактически обстоятелства сочат, че служителят с поведението си е нарушил етичните правила по чл. 19, 20 и 28, „а“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като в качеството си на водач на МПС е отказал на полицейските служители да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества, а впоследствие е отказал да му бъде взета кръвна проба за установяване на употреба на наркотични вещества в ЦСМП, филиал – Димитровград. Съдът аргументирано е посочил, че съгласно визираните текстове от Етичния кодекс (в решението неточно е посочена б. „б“ вместо б. „в“ на чл. 28, но допусната техническа грешка не опорочава волята на съда и съдебния акт, както се поддържа в касационната жалба) държавният служител в МВР, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Р България и на разпорежданията на контролните органи. Поведението на служителя е в разрез с изискванията по т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс, според които държавният служител следва да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Следва да се сподели изводът на съда, че поведението на оспорващия в качеството му на полицейски служител, не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения ред, разкриване и предотвратяване на престъпления, а към избягване на административнонаказателна или наказателна отговорност. Случаят е станал достояние на неограничен кръг служители на МВР и граждани и има негативен ефект върху авторитета на институцията. Поради това съдът правилно е приел, че дисциплинарното нарушение точно е подведено към фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което императивно е предвидено налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател М.А следва да заплати на ОД на МВР – Хасково сумата 100лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 02.07.2020 г. по адм. дело № 99/2020 г. на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА М.А да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково сумата 100лв., разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.