Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ отм. .

Образувано е по касационна жалба на Х.Г от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.. П, против решение № 688 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3877 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на Х.Г против решение № РС-210-15-061 / 29.08.2018 г., поправено с решение № РС-210-15-061 / 19.09.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и е осъдил Х.Г да заплати на КПКОНПИ съдебни разноски в размер на 200 лв.

Изложени са подробни съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касация - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Славчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което претендира отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Х.Г срещу оспорения акт на КПКОНПИ, Административният съд - Пловдив е приел, че атакуваният административен акт, е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията на Закон за неговата форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Решението е правилно. Настоящият състав изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от решаващия състав фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и доказателствата.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици.

Изпълнени са указанията на ВАС, дадени в предходно постановено решение № 17125 от 13.12.19 г. по адм. дело № 5610/19 г. по описа на ВАС.

Административното производство е започнало през 2015 г. по сигнал с рег. № С-2015-210/21.08.2015 г. В хода на производството през 2015 г. са събрани доказателства, приложени в административната преписка и подробно описани в мотивите на съдебното решение, като Х.Г е изслушана на 29.09.2015 г. С решението на КПКОНПИ, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е: установила по отношение на Х.Г в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ отм. , конфликт на интереси за това, че като директор на ОДЗ „Тракийче“ гр. П. е сключила трудов договор № 211/05.08.2015 г. в частен интерес на дъщеря си Н.Г, свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ отм. , по силата на който дъщеря й е заела длъжност „домакин“ в ОДЗ „Тракийче“ гр. П., в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 1 от ЗПУКИ отм. ; установила неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ отм. от Х.Г във връзка със сключването на посочения трудов договор на 12.05.2015 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ отм. .

Комисията е приела, че след като Н.Г е подала документи за участие в конкурса за „домакин“ на ОДЗ „Тракийче,“ гр. П. - същата има частен интерес от заемане на длъжност и според фактите по случая - частният интерес на свързаното лице е повлиял върху безпристрастното и обективното изпълнение на служебните задължения на Х.Г, което по своята същност представлява наличие и на третата необходима предпоставка за възникване на конфликт на интереси. Тоест Х.Г е сключила договор със свързано с нея лице - дъщеря, в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 1 от ЗПУКИ отм. , Частният интерес за свързаното лице е довел до облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ отм. , изразяваща се в получаване на работа в ръководената от Х.Г институция.

Комисията е подкрепила изводите си с факта на изключително краткия срок за подаване на документи за кандидатстване; липсата на обявяване на вакантната длъжност пред Бюрото по труда - Родопи, гр. П. и заложеното изискване за специализация и професионална квалификация, водещи до предимство и подкрепа за свързаното лице; при което е налице обосновано съмнение, че единствено то е разбрало за свободното работно място и е отговаряло на всички критерии за него. Според комисията облагата е от такъв характер, че да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на служебните задължения на лицето, заемащо публична длъжност, а забраната на чл. 8 изр. 2 ЗПУКИ отм. цели пресичане на възможността лицето, заемащо публична длъжност, да използва поста и правомощията си, за да обогати себе си или свързаното с него лице. В конкретния случай правилно съдът е приел констатираното от органа, че Х.Г е използвала предоставените й от закона правомощия, за да може свързаното с нея лице - дъщеря й, да бъде назначена на работа - облага по смисъла на чл. 2 ал. 3 от ЗПУКИ отм. , а трудовите договори и допълнителните споразумения към тях имат всички характеристики и попадат в обхвата на чл. 8, изречение второ от ЗПУКИ отм. .

Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗПУКИ. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Изводите на съда за наличие на конфликт на интереси са подробно аргументирани. Безспорно в конкретния случай се касае за лице по смисъла на чл. 3, т. 23 ЗПУКИ – лице, заемащо висша публична длъжност - директор на ОДЗ и именно в това качество същата е сключила трудов договор със свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПУКИ – дъщеря в повереното и за управление учреждение. Налице е нарушение на забраната на чл. 8 ЗПУКИ, изразяващо се в изпълнение на контролни функции спрямо свързаното с него лице, както и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ в нарушение на чл. 16, ал. 1, вр. чл. 37 ЗПУКИ. По делото е установено също упражнени от лицето правомощия по служба в частен интерес - на свързаното с него лице.

Както правилно е посочил и съдът, административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 22а ЗПУКИ отм. - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество КОНПИ, в рамките на предоставените й правомощия, в предвидената по чл. 23 ЗПУКИ форма. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Решението е взето при наличие на изискуемия кворум и мнозинство. Правилно е прието, че на проверяваното лице е дадена възможност да участва в процеса, да се запознае с всички събрани доказателства, да вземе аргументирано становище и да защити правата си по смисъла на чл. 26 ЗПУКИ. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е съобразил приложимите правни норми на ЗПКОНПИ и ЗПУКИ за установяване конфликт на интереси. Аргументирал е извода си, че срокът за произнасяне по чл. 27 ЗПУКИ е инструктивен и правата на лицето не са нарушени. Решаващият състав последователно е обсъдил проведената процедура за установяване конфликт на интереси в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Разгледал е наличието на материално правните предпоставки дали са налице спрямо ответника и е приел за доказани фактическите установявания на административния орган. Производството за установяване конфликт на интереси е водено по реда на чл. 23, ал. 1, пр. 1 ЗПУКИ отм. вр. §5 ал. 1 ПЗР на ЗПКОНПИ. Съобразно посочената разпоредба на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗПКОНПИ, неприключилите до влизане в сила на ЗПКОНПИ производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред. Предвид това, за да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ, следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 3 ЗПУКИ, наличие на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес.

Съобразно тежестта на доказване, административният орган е установил по безспорен начин, че осъществяването на контролни функции по отношение на свързаното с касатора лице, е упражняване на правомощия в частен интерес с оглед получаване на предимство и облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ. В случая съдът правилно е приел, че административният орган е обосновал наличието на всички елементи от понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, което води до извод за нарушаване на забраните по глава втора от ЗПУКИ и за конфликт на интереси.

Относно наведените доводи в касационната жалба, че липсвало конфликт на интереси, тъй като касаторката е издала заповед, с която на основание чл. 19, ал. 1 ЗПУКИ отм. се самоотвежда и отстранява от служебните си задължения в случаите, когато по конкретен повод е налице частен интерес. С. да бъде споделен изводът на съда, че по делото липсват доказателства Х.Г, като лице, заемащо публична длъжност, да е подала декларация по чл. 12, т. 4 от закона в предвидените за това срокове. В този смисъл обосновано е заключението на комисията, че издадената от нея заповед за самоотвод и отстраняване от изпълнение на правомощията и задълженията й по служба при вземане на решения, касаещи свързаното с нея по смисъла на 51, т. 1 ДР на ЗПУКИ отм. лице, не е подадена пред органа по назначаване — кмета на община П. и носи датата, значително след сключването на трудовия договор от 05.08.2015г. Още повече този самоотвод не е и ефективно приложен при сключване на споразумението от 17.09.2015 г., когато е взето решение за трайния статут на наетото свързано лице.

Наведените в касационната жалба доводи повторно излагат тезата на касаторката по законосъобразността на административния акт, но сочените от нея факти и съждения са подробно обсъдени в обжалваното решение, не са представени допустими доказателства, сочещи на друг правен извод.

По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника по касация се дължат съдебни разноски за настоящото производство в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 688 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3877 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Х.Г от [населено място], да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.