Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. И. А. и В. Д. Б. срещу решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр. д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, с което е отменено решение № 4771 от 11.12.2014 г. по гр. д.№7776 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд в частите за осъждане на В. Д. Б. да заплати на М. И. А. обезщетение за лишаване от ползването на спорния лек автомобил над 5 295 лв. до 10 000 лв., за отхвърляне на иска на В. Б. за заплащане на разноски за съхранение на автомобила в размер на 334 лв., постановено е друго решение за отхвърляне на първия иск за разликата над 5 295 лв. до 10 000 лв., М. А. е осъдена да заплати на В. Б. 334 лв. разноски за съхранение на автомобила, а първоинстанционното решение е потвърдено в частите за отхвърляне на предявените от В. Д. Б. срещу М. И. А. главни и евентуални искове за осъждането и да заплати сумата 9 779, 15 лв., дадена при сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег. номер на МПС], В. Б. е осъден да предаде на М. А. владението на лекия автомобил и да и заплати 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил.

Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд в неблагоприятните за тях части е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В. Б. смята въззивното решение за недопустимо в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на насрещните искове за предаване владението на лекия автомобил и заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 от ГПК.

М. А. поставя следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване:

1. Длъжен ли е съдът да се съобрази със събраните по делото доказателства за установяване на размера на иска и единствено в случай че такива не са налице или не са достатъчни за установяване на размера на иска, едва тогава да пристъпи към определяне на размера по своя преценка по смисъла на чл. 162 от ГПК?

2. По иск за обезщетение за имуществени вреди на договорно основание може ли съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост?

3. Кога настъпва изискуемостта на вземане за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по предварителен договор за връщане на владението върху вещта на продавача-собственик при отказ на купувача да сключи окончателен договор за покупко-продажба?

4. Съгласието на собственика на вещта представлява ли елемент, обосноваващ валидността на договора за отговорно пазене?

5. Допустимо ли е сключване на договор за пазене извън хипотезата на забава на кредитор в хипотезите на чл. 97 от Закона за задълженията и договорите?

6. Дължимо ли е обезщетение за разноски за пазене на автомобил в хипотезата на доказано неизпълнение на задължението за пазене на вещта?

Въпросите на В. Д. Б. са както следва:

1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на ищеца, когато исковата молба е нередовна?

2. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи?

3. Допустимо ли е купувачът по предварителен договор да го развали, ако преди сключването на окончателен договор се установи, че вещта е обременена с недостатъци? Има ли купувачът по предварителен договор същото право да развали договора, както купувачът по окончателен договор за продажба?

Съдът констатира, че касационната жалба на М. А. срещу решението на въззивния съд в частта, с която тя е осъдена да заплати 334 лв. разноски за съхранение на автомобила трябва да бъде оставена без разглеждане, тъй като касае иск с цена 700 лв., който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК. По допускането на касационните жалби срещу останалите части на решението Върховният касационен съд приема следното:

По първия въпрос на касатора Б. се установява, че М. А. не е внесла държавна такса по иска си за предаване владението на лекия автомобил в размер на 580 лв. Този недостатък може да бъде отстранен пред касационната инстанция, като в противен случай решенията в тази част следва да бъдат обезсилени/т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/.

Касаторът Б. е поддържал в исковата молба, че лекият автомобил, предмет на предварителния договор, е имал съществени недостатъци, които му дават право да развали този договор. По неясни съображения Пловдивският окръжен съд е отрекъл това право, изтъквайки, че не са доказани кумулативно необходимите предпоставки, без да посочи кои са те. Не е даден отговор на конкретните доводи на касатора за необходимостта от скъп ремонт на двигателя и скоростната кутия, не са обсъдени доказателствата в този смисъл и не е преценена тяхната достоверност. Следователно по втория въпрос на касатора обжалваното решение противоречи на т. 7 на ППВС №1 от 1953 г., решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416 по описа за 2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89 по описа за 2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и много други. По третия въпрос на касатора въззивното решение противоречи на решение № 29 от 12.04.2010 г. по т. д. №488/2009 г. на Първо Т.О. на ТК на ВКС, според което правилата за разваляне на договорите за продажба се прилагат и за предварителните договори. Ето защо по втория и третия въпрос на касатора Б. следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационната проверка трябва да обхване частите от въззивното решение, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора Б. за връщане на даденото по предварителния договор, за осъждането му да предаде владението на автомобила и да заплати 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на автомобила.

Първият въпрос на касатора М. А. е обусловен от отказа на въззивния съд да се съобрази с посочения в счетоводната експертиза размер на пазарния наем за процесния лек автомобил. Разпоредбата на чл. 202 от ГПК предоставя възможност на съда да не възприема заключението на вещото лице, а изложените мотиви за размера на иска съответстват на житейския опит и здравия разум. Затова няма противоречие по този въпрос между въззивното решение и цитираното от касатора решение № 64 от 4.4.2011 г. по гр. д. № 1748/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС., поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Вторият въпрос не е относим към спора, тъй като обезщетението за лишаване от ползване не е определено по справедливост.

Отговорът, даден от въззивния съд на третия въпрос на касатора М. А. съответства на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Неотносими към обжалваемите части от решението са четвъртият, петият и шестият въпрос на касатора М. А.. Те касаят тази част от решението на въззивния съд, която не подлежи на касационно обжалване - разноските по пазене на лекия автомобил.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. А. срещу решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр. д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 4771 от 11.12.2014 г. по гр. д.№7776 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на иска на В. Б. за заплащане на разноски за съхранение на автомобила в размер на 334 лв. и е постановено е друго решение за осъждане на М. И. А. да заплати на В. Б. 334 лв. разноски за съхранение на процесния автомобил.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр. д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 4771 от 11.12.2014 г. по гр. д.№7776 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд за осъждане на В. Д. Б. да заплати на М. И. А. обезщетение за лишаване от ползването на спорния лек автомобил над 5 295 лв. до 10 000 лв. и искът за тази разлика е отхвърлен.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 789 от 4.5.2015 г., постановено по гр. д. № 485 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, десети състав на Гражданска колегия, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение № 4771 от 11.12.2014 г. по гр. д.№7776 по описа за 2014 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявените от В. Д. Б. срещу М. И. А. главни и евентуални искове за осъждането и да заплати сумата 9 779, 15 лв., дадена при сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег. номер на МПС], В. Б. е осъден да предаде на М. А. владението на лекия автомобил и да и заплати 5 295 лв. обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил.

ДАВА едноседмичен срок на касатора В. Б. да внесе 581, 48/петстотин осемдесет и един лев и четиридесет и осем стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

ДАВА едноседмичен срок на касатора М. И. А. да внесе 560 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай решенията в частта, с която е уважен искът и за предаване владението на процесния лек автомобил ще бъдат обезсилени.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.

Определението в частта, с която касационната жалба на М. А. е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му, а в останалите части е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: