О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1130

гр. София, 26.11.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3918/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Н. Н. Л. срещу решението от 28.11.2013 г. по гр. дело № 6145/2013 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ – б въззивен състав.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място], сега [фирма], [населено място] не е взел становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице поради следните съображения:

Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по исковете, предявени от касатора срещу [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 3068 лв. до пълния предявен размер от 4602 лв., както и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивният съд е обосновал изводи за доказаност на твърденията на ищеца за дължимост на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ до размер на сумата 3068 лв. с оглед приетите съображения за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, мотивирани с незаконосъобразност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ за длъжността „сметосъбирач”, извършено със заповед № 796/25.09.2009 г. на работодателя, както и...