Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуални представители - главни юрисконсулти, срещу решение № 183 от 17.07.2020 г. по адм. дело № 134/2020г. на Административен съд – В. Т, с което по жалбата на Я.Т от [населено място] е отменено решение № РД-Е126-219/20.12.2019 г. на управителя на НЗОК, като преписката е върната на управителя на НЗОК за ново произнасяне по заявление с вх. № Е126-01-294/02.11.2017 г. за възстановяване на разходи съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно развитите оплаквания се иска се отмяна на решение и потвърждаване на индивидуалния административен акт. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът по касация Я.Т, от [населено място], чрез процесуалния си представител – адвокат Р.В оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира определяне и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, и неправилност и необоснованост на оспореното с нея решение.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1...