Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по две касационни жалби – на „М. Т. Е“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. М.К и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2177 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3096/2019 г. на Административен съд – София – град. Образувано е и по частна жалба на директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. П.Й срещу Определение № 2965 от 24.04.2020 г., постановено по реда на чл. 92а от ГПК.
„М. Т. Е“ ЕООД, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22221417009204-091-001/18.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството е отказано правото на ползване на данъчен кредит в размер на 222 885, 89 лв. по 9 бр. фактури, издадени от „В. Ф. И“ ЕООД за данъчни периоди от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г.
Касаторът поддържа неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на производството и установените фактически обстоятелства. В тази връзка твърди, че по всяка процесна доставка безспорно се установява прехвърлянето на стоки, индивидуализирани им от страните и счетоводно им отразяване чрез първични счетоводни документи, обективиращи реализирането на търговските сделки. Счита, че от страна на органа по приходите при условията на обективно и главно доказване не се установява участието на ревизираното лице в данъчна измама. В тази връзка поддържа възражение, че са представени всички обичайно съставяни в търговската практика документи, удстоверяващи реалността на процесните доставки. Излага подробни съображения по фактите, релевантни за изпълнението на доставките по всяка фактура. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждането на разноски.
Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-22221417009204-091-001/18.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “ОДОП” – гр. С., в частта, в коята на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС на „М. Т. Е“ ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер на 238 443, 74 лв във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ по фактури, издадени на GREEK DAIRY COMPANY SMPC.
В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Този касатор счита, че решението в тази част не кореспондира с фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства. Според касатора в хода на ревизията и на съдебното производство не се представят безспорни доказателства относно обстоятелството, че гръцкото дружество е осъществявало реално търговска дейност. Липсата на представляващ, който да управлява дейността му, кадрова и техническа обезпеченост, складове и офис помещения, противно на приетото от съда, доказават невъзможност за осъществяване на търговски взаимоотношения с ревизираното дружество. Счита, че представените транспортни документи и писмени потвърждения са с неистинско или невярно съдържание и получаването на процесните стоки на територията на друга държава членка не е доказано. На следващо място поддържа, че неоткриването на получателя на стоките от страна на гръцката администрация внася основателни съмнения в осъществяването на процесните доставки, като напускането на стоките на територията на страната е безспорно установено, но недоказано остава обстоятелството получателят по доставките дали е данъчнозадължено или данъчно незадължено юридическо лице. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Страните, чрез процесуалните си представители оспорват насрещната касационна жалба и молят да се отхвърли като неоснователна.
От директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП е подадена частна жалба срещу Определение № 2965 от 24.04.2020 г., постановено по реда на чл. 92а от ГПК. В същата се прави оплакване, че постановеното определение на административния съд е неправилно, като се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Искането е за отмяна на определението и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени наложената глоба в размер на 300 лв.
Ответникът по частната жалба „М. Т. Е“ ЕООД не е депозирал становище по реда на чл. 232 АПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на „М. Т. Е“ ЕООД. Счита частната жалба, подадена от директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП за основателна.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните в първоинстанционното производство, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:
С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт, в частта, в която на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС на „М. Т. Е“ ЕООД е начислен допълнително ДДС във връзка с непризнати ВОД по 14 бр. фактури, издадени на GREEK DAIRY COMPANY SMPC. За да постанови този резултат, след подробна и аргументирана преценка на събраните в хода на ревизията и съдебното производсто доказателства, включително разпити на свидетели и прието, като обективно и неоспорено от страните заключение по съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, съдът е приел за безспорно установено осъществяването на доставките. В тази връзка излага в мотивите си, че съставените протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск съответстват на данните от международни товарителници /ЧМР/, packing list, търговските документи и фактурите, а ЧМР за извършен транспорт по посочените фактури, представляват валиден превозен документ по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС. Представените ЧМР съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач, детайлно описание на стоките, което от своя страна според състава отговаря на предвидените в ЗДДС и ППЗДДС предпоставки за признаване реалността на извършените ВОД. За всеки осъществен ВОД ревизираното дружество притежава фактура на български език, invoice facture, packing list, търговски документ, ЧМР c вписани всички реквизити и заверена с дата, подпис и печат на получателя, фактура за транспорт, когато същият е за сметка на доставчика, писмено потвърждение от получателя на стоките и с оглед на това съдът обоснова извод, че неправилно органите по приходите са приели, че не са осъществени ВОД на стоки от страна на „М. Т. Е“ ЕООД до GREEK DAIRY COMPANY SMPC.
По отношение на отказаното на „М. Т. Е“ ЕООД право на ползване на данъчен кредит в размер на 222 885, 89 лв. по 9 бр. фактури, издадени от „В. Ф. И“ ЕООД за данъчни периоди от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г. изводът на приходната администрация за липса на реално осъществени доставки на процесните стоки е подкрепен от съда, поради което и ревизионния акт в тази му част е оставен в сила. В тази връзка административният съд е очертал предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Според съда по делото липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че лицата, които са доставяли суровината за производството на процесните стоки са разполагали с нея, не е установено тази суровина кога е пристигнала в България, как е индивидуализирана и от кого, транспортните средства били ли са годни да превозват такава суровина, както и наличието на техническа, материална и кадрова обезпеченост, позволяваща на предходните доставчици както да доставят суровината, така и да изготвят готовия продукт - кашкавал Лайт, за да го предоставят на „В. Ф. И“ ЕООД, който от своя страна да предостави стоката на „М. Т. Е“ ЕООД и да му прехвърли правото на разпореждане с нея. В тази връзка съдът обосновава извод, че при липсата на кадрова и техническа обезпеченост на лицата, участващи като производители както на суровината, така и на млечните продукти, да са произвели процесните количества стоки, законосъобразно с РА са установени допълнителни задължения по ЗДДС и на „М. Т. Е“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит.
Касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП е неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд в детайли е изследвал фактическата обстановка по спора в тази част, като е обсъдил всички релевантни обстоятелства и факти, които не следва да се преповтарят.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилник за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft.
В настоящия случай за да докаже факта по прехвърляне собствеността на стоката /чл. 45, т. 1 от ППЗДДС/, от ревизираното дружество са представени фактури за доставки, в които и посочен издаденият при регистрацията за целите на ДДС от Гърция идентификационен номер по ДДС на GREEK DAIRY COMPANY SMPC. По делото са налице и доказателства относно втория релевантен факт, а именно транспортирането на процесните стоки до територията на друга държава – членка /чл. 45, т. 2 от ППЗДДС/. Както правилно сочи и съда, към процесните фактури са приложени ЧМР, като с оглед данните в кл. 24 те доказват получаването на стоките от вписаният в тях получател - GREEK DAIRY COMPANY SMPC. На следващо място, преминаването на посочените в международните товарителници товарни камиони на датите, вписани в тях, е доказано чрез представените по делото протоколи за извършени проверки на стоки с висок фискален риск при ВОД, изготвени и пописани от посочените в тях органи по приходите. В същите са описани: регистрационните номера на автомобилите, вид и марка, данни за превозвача и шофьора, както и за доставчика и получателя, номер и дата на фактура, количество и стойност на стоката. Превозвачът „БМК С. Е“ ЕООД притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари със срок на действие до 01.02.2027 г., издадено от Министрество на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Видно от снетите от съда свидетелски показания в хода на съдебното производство същият потвърждава извършения транспорт с възложител „М. Т. Е“ ЕООД. Представени са и издадените на ревизираното дружество фактури за транспортните услуги, ведно със съответните транспортни заявки. Данните от същите изцяло кореспондират с данните от приложените по делото фактури, ЧМР, invoice, потвърждения за получени стоки на територията на Гърция и протоколите от извършени проверки на стоки с висок фискален риск.
Обстоятелствата, че гръцките данъчни власти не могат да намерят и проверят получателя по ВОД – GREEK DAIRY COMPANY SMPC и прекратяване на регистрацията на номера по ДДС на гръцката компания от база данни VIES на 11.06.2018 г. са неотносими към периода, през който са извършени процесните доставки и в този смисъл оплакванията на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП са неоснователни.
Предвид изложеното по-горе и с оглед на установените по делото факти следва, че от страна на „М. Т. Е“ ЕООД е доказано осъществяването ВОД и са налице материалните предпоставки за прилагането на чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази част.
Решението е неправилно в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта му на отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от „В. Ф. И“ ЕООД и в тази връзка касационната жалба на „М. Т. Е“ ЕООД се явява основателна.
Издадените фактури са в изпълнение на сключен договор за доставка на стоки от 25.08.2017 г., по силата, на който „М. Т. Е“ ЕООД в качеството си на купувач и „В. Ф. И“ ЕООД, в качеството си на доставчик са договорили доставянето на млечни продукти по вид, асортимент, количество, качество, опаковка. Договорено е предаването на стоките да се осъществява чрез подписването на стокова разписка или друг двстранен документ, а транспортирането на стоките да се осъществява с транспорт на доставчика. Видно от представен договор за наем на недвижим имот от 25.08.2017 г., „В. Ф. И“ ЕООД има наети 2 броя хладилни камери на адрес гр. П.,, ул. „Ален мак“ № 2. Видно от представените документи и обяснения, „В. Ф. И“ ЕООД има сключен договор за доставка на млечни продукти с [фирма], гр. С. от 25.08.2017 г., по силата, на който последното дружество доставя суровина Калиата СВ 55-56% и Калиата СВ 54%. Суровината се закупува от Гърция с доставчик „Д. А. Д“ ЕООД и се транспортира до [фирма] в гр. С. от „П. К БГ“ ЕООД, за което се представят ЧМР и сертификати. Транспортът от гр. С. до гр. П. е за сметка на „В. Ф. И“ ЕООД, за което са представени договор за автомобилен превоз на товари, товарителници и фактури за извършен транспорт.
В хода на ревизията е установено, че „В. Ф. И“ ЕООД има договор за изработване на ишлеме от 15.08.2017 г. с „Млечни продукти Тракия“ ЕООД, с производствено предприятие в гр. Х., Северна индустриална зона, зона к-с Сердика, по силата, на който последното дружество е поело задължение да преработи материалите и суровините, собственост на възложителя на ишелеме в емитиращи продукти - сирене и кашкавал Лайт, да представи на възложителя готовите продукти в своя опаковка по вид, количество и отговарящи на стандарти, по които се изработват, а възложителят е поел задължение да подава в устна или писмена форма заявка на изпълнителя за вида на готовия продукт. Превозът на суровините от гр. П. до гр. Х. е извършван от „БМК С. Е“ ЕООД, за което са представени товарителници и фактури за осъществен транспорт. За изработените на ишлеме млечни продукти са съставяни протокол – отчети към договора, подписвани от представител на [фирма] и „В. Ф. И“ ЕООД.Гта продукция е предавана на представител на „М. Т. Е“ ЕООД франко склад в гр. Х., Северна индустриална зона, с мотокар от представител на „Млечни продукти – Тракия“ ЕООД. Същата се изпраща в Гърция с камиони на „БМК С. Е“ ЕООД. За транспортирането на готовата продукция до „М. Т. Е“ ЕООД, „В. Ф. И“ ЕООД заплаща разходите на [фирма], за което обстоятелство са представени фактури.
При така описаната фактическа обстановка и приложените по делото доказателства се установява, че към всяка една от процесните фактури в хода на ревизионното производство са представени приемо – предавателни протоколи, които съдържат подписи и печати на доставчика „В. Ф. И“ ЕООД, удостоверяващи предаването на стоките, и подписи и печати за получателя „М. Т. Е“ ЕООД, удостоверяващи получаването им, с описано в тях количество на процесните стоки, съответно на количеството, вписано в процесните фактури. Наред с това при извършената насрещна проверка „В. Ф. И“ ЕООД представя фактури за транспортни услуги, ведно с товарителници, за извършен превоз на суровини от гр. П. до гр. Х. и протокол – отчети към сключения с „Млечни продукти Тракия“ ЕООД договор за ишлеме за произведени млечни продукти и по – конкретно кашкавал Лайт от Калиата. Автентичността на тези документи не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК и като частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицата, които са ги издали.
Неправилно органът по приходите посочва, че ревизираното лице не е разполагало със стоката изнесена за Гърция, това се опровергава от представените протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с № 260300794174_1/26.01.2018г. ; 260300788282_1/19.01.2018 г.; 260300785425_1/16.01.2018 г. ; 260300765134_1/18.12.2017г.; 260300763441_1/16.12.2017 г. ; 260300760319_1/13.12.2017 г.; 260300758347_1/11.12.2017 г; 260300756574_1/09.12.2017 г.; 260300751516_1/04.12.2017 г.; 260300747149_1/29.11.2017 г.; 260300743687_1/25.11.2017 г.; 260300740918_1/22.11.2017 г.; 260300737642_1/18.11.2017 г.; 260300731697_1/11.11.2017 г.; Също така следва да бъде посочено, че предвид заключението на съдебно счетоводната експертиза „В. Ф. И“ ЕООД е основен доставчик на „М. Т. Е“ ЕООД.
Съобразени с всички обстоятелства и доказателства по делото, същите доказват реалност на доставките. В тази връзка необоснован е достигнатият от съда извод, доколкото съставът приема, че е налице реализация на същите стоки от „М. Т. Е“ ЕООД чрез осъществени от него облагаеми доставки като същевременно приема констатациите на органите по приходите за незаконосъобразното упражняване от „М. Т. Е“ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69 ЗДДС правото на данъчен кредит по доставките, осъществени от „В. Ф. И“ ЕООД. Съдът не е съобразил указанията на СЕС, съдържащи се в решения по дела С-324/11 и С-18/13 на СЕС, съгласно които, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. Такива обективни факти, на които да се позове съда, не се съдържат в издадените от органите по приходите актове, а и твърденията от страна на ревизиращите органи, че доставчика, респ. ревизираното дружество се е стремяло към неправомерно облагодетелстване подлежат на доказване от тях, а в процесния случай такова не е осъществено. В конкретния случай, органите по приходите не са доказали наличието на данъчна измама, което е в тежест на ответника по делото. Настоящия състав, въз основа на събраните доказателства, намира и че не са налице по делото обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод, че сделките, с които се обосновава правото на приспадане, са част от измама и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае това. При наличие на достатъчно неоспорени доказателства относно договаряне, получаване и приемане на стоките, при преценката им съвкупно и поотделно, съотносими с получените стоки от доставчик, липсата на кадрова и техническа обезпеченост не е основание да се приеме нереалност на доставката. Основателни в тази част се явяват и възраженията на касатора „М. Т. Е“ ЕООД.
По така изложените съображения решението на Административен съд – София – град в посочената част по жалбата на „М. Т. Е“ ЕООД следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.
С оглед изложеното, решението в частта за разноските, в която „М. Т. Е“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция “ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП разноски се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По частната жалба на директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП.
Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, при извършената служебна проверка относно допустимостта на частната жалба намира същата за допустима, но по същество – неоснователна, поради следните съображения:
Видно от материалите по делото се установява, че с определение № 2994 от 16.04.2019 г. първоинстанционният съд е дал указания на административния орган да представи административната преписка в цялост в седемдневен срок от получаване на определението и доказателства относно компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и издали оспорения РА. Същото е получено от директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП на 22.04.2019 г. С молба от 21.05.2019 г. директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП представя доказателства относно компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и издали оспорения РА. Видно от протоколи от проведени съдебни заседания от 14.05.2019 г. и 25.06.2019 г. делото е отложено и насрочено за други дати поради нередовно призоваване на „М. Т. Е“ ЕООД. След проведени заседания на 22.10.2019 г. и 03.12.2019 г. по молба на процесуалния представител на дружеството, с резолюция от 23.01.2020 г. решаващият състав отново е изискал от административния орган представяне на административната преписка в цялост. В резолюцията се съдържа изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията ще бъде наложена глоба по реда на чл. 89 ГПК. С молба от 30.01.2020 г. процесуалният представител на директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП моли съда за определяне на нов срок за представяне на преписката, предвид обстоятелството, че по административното дело работи назначеното по ССчЕ вещо лице. С резолюция от 31.01.2019 г. съдът дава срок от 5 дни след връщане на делото от експерта, органът да представи изисканите доказателства. Видно от протокол от проведено заседание от 18.02.2020 г. /стр. 437 от делото/ процесуалният представител на ответника по първоинстанционното производство иска нов срок за представяне на доказателствата, при условието, че жалбоподателя поддържа искането си. Представителят на ревизираното лице адв.. К счита, че жалбоподателят е представил всички доказателства и в тази връзка намира, че не е необходимо делото да се отлага за попълване с други. Със същото протоколно определение, съдът е открил устните състезания, дал е ход на делото по същество и го е обявил за решаване. С определение № 1522 от 24.02.2020 г. съставът е отменил постановеното определение от 18.02.2020 г., с което е даден ход на делото по същество, възобновил е съдебното производство, насрочил го е за открито съдебно заседание на 10.03.2020 г., на основание чл. 92а ГПК е наложил е глоба на директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП в размер на 300 лв. и е задължил същия в тридневен срок от получаване на опеделението да представи в съда заверено копие на цялата административна преписка, като е изброил доказателствата, които следва да се изпратят. С молба от 25.02.2020 г. директорът на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП представя комплектована административна преписка, съдържаща 495 стр.
Срещу определение № 1522 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3096/2019 г. на Административен съд – София – град е подадена жалба, по която е постановено по реда на чл. 92а от ГПК обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2965 от 24.04.2020 г. С оспореното определение съдът приема, че непредставянето на заверено копие на административната преписка е причина за отмяна хода по същество и връщане на делото в съдебна зала, а от образуването му на 22.03.2019 г. страната е имала процесуалната възможност да представи изисканите материали. В тази връзка обосновава извод, че не са налице уважителни причини за отмяна на наложената глоба и размерът на същата не е прекомерен, тъй като целта на нормата на закона е да стимулира страните и трети лица да изпълняват указанията и разпорежданията на съда.
Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно.
Изложеното по-горе сочи на извода, че в процесния случай е допуснато едно съществено неизпълнение на установени със закон процесуални задължения, за чието изпълнение директора на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП е бил предупреден неведнъж. Процесуалното бездействие е съществено нарушение на процесуалното задължение по чл. 152, ал. 2 АПК, поради което правилно Административен съд – София - град с оспореното определение е отказал да отмени наложената глоба. Обстоятелството, че процесуалният представител на ревизираното дружество не е поддържал искането си за представяне на други доказателства не освобождава органа от законовото задължението за представяне на заверено копие от цялата преписка по издаването на акта. В тази връзка още с изпращането на жалбата до съда с писмо изх. № 53-04.225#1 от 18.03.2019 г. директорът на Дирекция “ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП не е изпълнил вмененото му с 152, ал. 2 АПК задължение, като е изпратил жалбата, заповедите за възлагане на ревизията, за компетентността на лицето, издало ЗВР, РД и РА, като е посочил, че преписката е в цялост и съдържа 60 стр. Доказателствата, приложени към издадения РД не са приложени, а видно от повторното изпращане на копие на административната преписка, същата съдържа 495 стр.
Изложеното налага извода, че виновното бездействие на административния орган е причинило неоснователно отлагане на делото, което е основание и по чл. 92а ГПК за налагане на глоба.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора разноски в полза на Нациналната агенция за приходите не се дължат, такива се дължат на „М. Т. Е“ ЕООД, предвид представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. и платена държавна такса за касационното производство в размер на 1 700 лв. или общо за касационната инстанция в размер на 3 200 лв.
По водене на делото пред Административен съд – София – град, „М. Т. Е“ ЕООД представя доказателства за сторени разноски общо в размер на 3 680 лв. Съобразно уважената част от жалбата първоинстанционният съд присъжда в полза на дружеството разноски в размер на 2 003 лв. Предвид резултата по първата касационна жалба и частичната отмяна на първоинстанционното решение разноските в полза на „М. Т. Е“ ЕООД следва да се присъдят в претендирания пълен размер от общо 3 680 лв.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2177 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3096/2019 г. на Административен съд – София – град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на „М. Т. Е“ ЕООД против РА № Р-22221417009204-091-001/18.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството е отказано правото на ползване на данъчен кредит в размер на 222 885, 89 лв. по 9 бр. фактури, издадени от „В. Ф. И“ ЕООД за данъчни периоди от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ РА № Р-22221417009204-091-001/18.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството е отказано правото на ползване на данъчен кредит в размер на 222 885, 89 лв. по 9 бр. фактури, издадени от „В. Ф. И“ ЕООД за данъчни периоди от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение № 2177 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3096/2019 г. на Административен съд – София – град, в частта му, в която осъжда „М. Т. Е“ ЕООД да заплати на Дирекция “ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП, сумата от 3 415 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2177 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3096/2019 г. на Административен съд – София – град в останалата му част.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2965 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3096/2019 г. по описа на Административен съд – София – град.
ОСЪЖДА Нациналната агенция за приходите да заплати на „М. Т. Е“ ЕООД, ЕИК – 203856642, сумата от 4 877 /четири хиляди и осемстотин и седемдесет и седем/ лева разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.