Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „И. Н” ЕООД, подадена чрез юрк.. С, против решение № 2886/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2008/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221418000388-091-001/17.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1947/14.12.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в частта относно установените на дружеството задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 41 495, 24 лв. за данъчните периоди м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г. и лихви в размер на 1 013, 98 лв. и в частта, с която е осъдено да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП сумата от 1 805, 28 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че за процесните доставки е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същите са реално осъществени и са използвани в икономическата дейност на дружеството. Твърди, че са представени достатъчно доказателства, обосноваващи реалното извършване на доставките, които са били игнорирани от първоинстанционния съд. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт в посочените части. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния...