Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екотехнолъджис“ ООД, гр. П. чрез адв. Н.А против решение № 1274/20.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2509/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001618003576-091-001/08.05.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 431/18.07.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град Пловдив.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Жалбоподателят твърди, че представените приемо – предавателни протоколи, ведно с договорите, фактурите, както и счетоводното им отразяване, по безспорен начин установяват извършването на доставки по сключените договори за изработка. Счита, че разплащането по процесните фактури и последващата реализация на стоките са преки доказателства за реалното наличие и получаване на процесните стоки. Излага подробни съображения за приложение на конкретни решения на Съда на ЕС и се позовава на практика на ВАС. В касационната жалба се поддържа и оплакване за неправилност на изводите, че няма основания за нищожност на ревизионния акт.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, евентуално обявяване на неговата нищожност. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С.К оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради...